Отвъд ириса...

Зачетох се в една интересна публикация и тъкмо да я споделя в Twitter, отказах се и реших все пак да драсна няколко реда тук. Причината е, че това продължава да е все така актуален проблем в непрестанната e-mail кореспонденция помежду ни. Затова ще отлича накратко най-важните неща от статията, а за по-любопитните - ще поставя и линка към пълния пост на оригиналния текст в Еconsultancy.com:

Имам чувството, че днес в почти всeки брейнсторминг на маркетингов отдел се започва с "необходимо присъствие" в мрежата, профили и нови групи във Facebook, Twitter... И когато някой не се съгласи с непременната необходимост - задължително му се напомня, че днес маркетингът вече не е същият, че коренно се е променил... с други думи той бързо започва да се чувства изостанал и противоречащ на иновациите. Да си маркетолог днес и да отричаш социалните мрежи - немислимо... И може би има логика в подобни присъди. Сега обаче ще погледна за малко от другата страна на нещата - към това, което се случва, докато влагаме цялото си старание и иновативност в името на социализацията с целевите групи. Или обратното - когато подценим ползите и спестим усилия. Лесно е да се говори за "златна среда". Но тя винаги си е оставала прекалено съвършен мираж. И все пак, ето 3 неща, от които е важно да се пазите:

1. Да не се доверявате на ефекта от социалните мрежи. Чувал съм не малко изказвания, че това е просто една модерна лудост, че ефектът от тях е силно преувеличен и голямото им предимство за ПР отделите е, че скриват жалките резултати сред еуфорията на шефовете си от внезапната обратна връзка под формата на коментари, приложения, интерактивност, одобрение(харесвания) и т.н. Тези хора смятат себе си за реалисти, здраво стъпили на земята, които единствено преценяват трезво социалната среда. За тях тези мрежи са "детска игра"... Препоръчвам ви да не се подвеждате по това. Така ще пропуснете редица ползи, в зависимост от сегмента, в който работите. Но най-голямата загуба е емоционалният контакт - тази свързаност с част от потребителите, която може да ви спечели верни защитници. Много по-лесно е да достигнеш до човешките емоции с човешко отношение, игри, сниимки и споделяне, отколкото чрез непристъпните стени на корпоративната идентичност.

2. Да се доверите прекалено много на социалните мрежи. Отново голяма грешка, която се отчита в последствие. Често и у нас се стига до блестящото решение, че социалните мрежи са вече много популярни и може да се съкрати останалата част от маркетинговия бюджет. Пък и маркетингът в тях е значително по-евтин. Следва съкращаване на вече ненужния персонал и наемане на "гуру" по социаланите мрежи или просто псевдо специалист. И всичко върви весело и забавно, докато не се отчетат резултатите... Не си правете илюзии! Още развитието не е чак толкова силно, особено в България. Влиянието също не е толкова иновативно, колкото ни се струва в началото. Ако погледнете реално на нещата и разпитате повече от близките си, които са далеч от сферата на комуникациите, ще видите, че далеч не срещате особено разбиране. За по-голямата част от хората в България социалните мрежи още се делят на видеопортали и все по-яки чатове.

3. Прекалена активност за кратко време. Това, че сте започнали добре при появата си във Facebook, че срещате подкрепа и хората са активни и добронамерени към предложенията ви, в никакъ случай не означава познатото правило "Колкото повече, толкова повече..." Ако бързо затрупате феновете си с промоционални писма, продуктова информация, цели каталози, покани за събития, социални каузи и корпоративни проблясъци, скоро ще си го получите обратно, придружено с далеч не ласкателни коментари. Не нахлувайте грубо в личното пространство на потребителите си. Това все пак трябва да е приятелски диалог, не постоянно побутване по рамото с изнервена усмивка. Опитайте да вървите по-бавно и съм сигурен, че ще стигнете върха в доста по-добро състояние и с много повече приятели. ;)

Както обещах миналия път, новият гост в поредицата "Върни времето назад! Пожелай си най-скъпото на ближния!"е Тимур. Да, това не е истинското му име, за което си има и причини. Неговият блог е замислен да бъде анонимен. Идеята за собствен блог му дават колегите от форума на www.karieri.bg, които харесват постовете му там. В личния си блог разказва на пръв поглед иронични истории, но ако се замисли човек, май казаното никак не е смешно... Това е и пречината много работодатели да проявяват по-особено любопитство към личността зад блога. За тази личност мога да кажа, че е мъж на 49 години, който живее в България и през последните 15 години се занимава с оперативен мениджмънт на високи позиции, предимно в чуждестранни фирми. И по думите на Longanlon пише издевателствено смешно за мениджмънта, човешките ресурси и изобщо всякакви фирмени неща от богатия си опит като... шеф. :)