Отвъд ириса...

Няма как да подмина тази тема, тъй като животът ми я поднася почти всеки ден. Ние сме човешки същества, които се усмихват, тъгуват и отмерват времето си в мигове. Но зад усмивката и тъгата е есенцията, която наричаме своя същност. Тя е темата на този блог и всичко, което правя в живота си , е насочено към нейното лице. Правил съм го винаги, но не на такъв залог. Питам се, дали това не е най-голямата ни измама. Нещо, в което всички вярваме, но на практика не съществува.

Нашето поведение е пряко зависимо от възприятията ни. Във въображението ни се ражда всяка рамка, там ние създаваме наш двойник. Той мислено влиза в ситуацията ни и я проиграва, като придавайки му поведение, ние го пренасяме в действителността чрез собствените си действия. Непрестанно създаваме адекватни образи на себе си. Рамката е ограничение, допустима стойност, нужна адекватност. Всяка социална среда има своята социална рамка. В зависимост от средата ние визуализираме образ, който чрез ролята си има максимални шансове да оцелее и да постигне изгода. Социалната роля е проява на нашите вярвания и знания. Тя е най-силното ни оръжие в обществото и няма как да се справим без нея. Тя е ключът. Но тогава къде остава полето на същността ? Ако за успеха във всяка ситуация се стремим да влезем в подходяща социална роля и поведение, то кога сме истински ? Визуализираме ли себе си като подходяща алтернатива или непрестанно търсим роля, която ще ни отива ? Излиза, че поведението ни е просто комуникативна дреха. Победата изисква да разбереш принципите на поведение и да ги използваш, а да си искрен , означава да загубиш. Вярно ли е ? Практиката показва именно това. Наистина ли обществото е сбор от социални роботи, които търсят ключа към манипулацията, кодът, който ще им донесе щастие ? Да ? Но тогава и насладата и щастието ще са в социална рамка. Те са дар за социалната роля, но не и за същността.

Светът е пълен с "успели" хора. Някои казват, че понякога щастието е в професията, в изкуството... За съжаление, не е вярно. И всички те чувстват тази тежест. Професията и изкуството са начин да избягаш от своя свят, от своята същност, да живееш друг живот, може би по-искрен и красив от реалния. Но не се получава. Единственият начин да избягаш от същността си е да полудееш. Защото всички живеем в чувствата си. Мечтаем за по-добър сценарии, в който да можем свободно да изразим нещата, за които никога не сме говорили. Но животът е игра на думи. Малки разговори за един мираж...

Нека се върнем към рамката. Животът в нея е по-лесен, по-разбираем. В него просто трябва да научиш правилата и да играеш безкомпромисно. По-лесно е да манипулираш, отколкото да кажеш истината. Лъжата е точно такава рамка. Тя не е нищо повече от отказ от общуване. Избираме своята социална роля и започваме да я рисуваме. Слагаме ярки цветове, за да привлечем внимание, и се обличаме в тъмни дрехи, когато жеалаем да се притаим. Изграждаме имидж и име, което е заместител на същността ни. В рамката ние сме портрет - познат , стабилен и винаги целящ да покаже най-ослепителната си усмивка. А над него е изпидсано името ни. То е нашият ранг, гордост и живот. Заради него сме се борили, усмихвали и прекланяли, играли сме по правилата и често сме отбелязвали "Такъв е животът". Но в някой от ъглите на портрета ни стои непознат подпис...

Чувал съм, че е невъзможно да излезеш от рамката. Или поне не можеш да победиш - тя е изискването към теб, тестът ти за адекватност. Невъзможно ? Сега ще ви кажа нещо друго - "Майната им на всички, които го мислят !" Какво знаят те за докосването до същността ? Правили ли са го въобще някога ? Докосвали ли са собствената си същност , под маската, която рисуват, усещали ли са собствения си ритъм, виждали ли са магията, която прави същността ? Колко от тях са се опитвали да излязат и колко са се страхували от болката ?

Достатъчно съм играл по правилата. Не е трудно да го правиш. И има много хора, които могат да те научат. Но накрая ще получиш единствено дар в рамка. Добре опакован и с твоето име отгоре. И така през целия ти живот... Ако да изразиш същността си, означава да загубиш, то нека съм губещ. Но само когато си искрен, можеш да спечелиш нещо истинско. Без опаковка и твоето име. Зная, че не можеш да напуснеш всички социални рамки. Но можеш да избереш тези, които са важни, и да ги заместиш със себе си. Плащаме за всичко и валутата е една - нашата същност. Колко често правим компромиси за фалшиви стойности ? И колко от живота ни остава - 10, 20 , 40 години ? Имаше един часовник в мрежата, който изчисляваше точно колко секунди ти остават. Не е приятно да ги гледаш как изтичат... А всички го правим по най-дребнавия начин сред постоянна тревога. Живеем по хороскоп и се вглеждаме в звездите. В моя хороскоп пише, че следващата седмица не ме чака нищо хубаво и да не разчитам на проблясъци. "Чудесно ! "- мисля си. Тъкмо ще мога да оправдая всеки свой провал, а след това ще чакам звездите да са благосклонни и всичко ще се оправи. Най-приятната надежда - че утре ще бъде хубаво и без болка, като отплата. А дотогава чакаш спокойно в своето ежедневие, затваряйки чувствата си в кутия. Ден след ден. И ако мигът случайно дойде, ти си мислиш "Е, аз не съм Пандора !", "Виж какво стана при нея...", " По-добре да запазя тайните си..."

***
Току-що се опитах грубо да ви манипулирам.
Препоръчвам ви да забравите всичко написано и да не се връщате повече към него.


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.