С удоволствие качвам тази статия от "Капитал". Смятам, че колкото повече хора го направят, толкова по-добре за бъдещето ни на свободно изразяващи се личности. Това е поредната проява на некомпетентност и нелогични реакции в областта най-малко на търговските взаимоотношения. Но се засягат и принципи, за които информационното общество се бори отдавна и още не е постигнало. Затова е нужна публичност. Ако желаем компаниите да работят не само за собствената си печалба, но и за нас , то и те трябва да плащат, също като нас. В обществото са нужни отговорности, защото всичко си има цена. Хайде всички "малки" да им пратим сметката.
МОЛЯ ПОСТИНГЪТ ДА БЪДЕ ИЗТРИТ
Един казус повдига два въпроса - добра идея ли е да заплашваш със съд клиентите си и разумно ли е да подценяваш силата на блоговете
Помните ли времената, когато заради един малко по-силен дъжд или вятър интернет спираше? За някои софийски квартали тези времена все още не са отминали. Разликата между тогава и сега е, че всеки недоволен потребител вече може да се оплаче публично - за назидание на доставчика си и за предупреждение на останалите в квартала. Например чрез личния си блог.
Точно това прави и 25-годишната Силвина Георгиева в своя блог (http://www.silvina2004.blogspot.com/) след няколко дни без интернет и многократни обещания от страна на доставчика й - "Селинет", че ще пратят човек да оправи проблема. "В блога си пиша за нещата, които ми се случват. Реших да опиша случая със "Селинет", след като опитвах много пъти да се свържа с тях", обяснява Силвина. След серия от постинги, в които описва, по думите й, перманентните проблеми с доставчика си, Силвина получава писмо (под формата на покана) от "Селинет", с което любезно я приканват да "преустанови в тридневен срок бъдещите си действия, с които нанася вреди на дружеството, като приканва потребителите да не ползват "Селинет", както и доброволно да премахне публикуваните обидни и увреждащи коментари по адрес на дружеството".
В "поканата" се казва още, че извършеното от Силвина представлява правонарушение от юридическа гледна точка, за което саПредвидени и съответни санкцииИнтересното в случая е, че "Селинет" и Силвина нямат правни взаимоотношения, тъй като интернет абонаментът е на името на приятеля й. Въпреки това обаче писмото е адресирано до нея.
"Първо се уплаших, но като разсъдих, писмото не ми се стори логично и когато се зачетох, шокът ми мина, защото видях, че не е цитиран закон, по който те да ме подведат под отговорност", признава Силвина. След първоначалния шок тя се консултира с адвокати, които й казват, че в писмото има правни грешки и дори може да ги съди за злоупотреба със съдебната система.
Десислава Каменова, адвокатът на "Селинет", който е написал и писмото до Силвина, така и не успя да отговори на въпроса на "Капитал" (зададен няколко пъти) по кой член от закона може да бъде повдигнато обвинение срещу Силвина. Каменова отказа да каже кой точно във фирмата й е дал поръчката да напише писмото. При първия ни разговор тя агресивно опитваше да ни убеди, че на "Селинет" са нанесени граждански щети, но ден по-късно драстично смени тона: "Щом като тя не иска да махне публикациите от блога си, добре тогава..." Каменова обаче допълни, че ще се консултира с представители на фирмата дали ще бъде заведен иск срещу Силвина Георгиева. Адвокатът не пожела да коментира негативния PR ефект от писмото и не отговори на въпроса дали на фона на реакцията на блог-обществото съжалява, че го е написала.
Още същия ден Силвина публикува в блога си писмото от адвоката на "Селинет" с молба за съвет, някои от най-четените блогове в България го препечатват с коментари по темата, също в ущърб на "Селинет". Резултатът - при търсене в Google с името на интернет доставчика веднага след официалния им сайт са изредени всички блогове с постинг по случая (по-интересните от тях виж в допълнителния текст). От "Селинет" отказаха да коментират случая, докато компанията не излезе с официално становище и не оповести какво смята да предприеме в бъдеще.
Въпросите, които този казус повдига, са два. Първият - добра идея ли е да заплашваш със съд потребителите си, когато те не са доволни от качеството на предоставяната от теб услуга. Вторият - разумно ли е да подценяваш блоговете.
Адвокат Калин Ангелов казва: "Честно казано, проблемът ми се струва малко преекспониран. Знам, че с казаното може би ще засегна блогърското общество в България, но имам усещането, че в желанието да се избегне цензурата се стига до крайност, която сама по себе си също е цензура. Какво страшно има в едно писмо, в което някой изразява недоволството си от дадена позиция. Дори и автор на писмото да е адвокат, дори и да се ползват тежки юридически фрази. В желанието на блогърите да не бъдат ограничавани, не би трябвало да се ограничават други хора. Не може свободата на словото на една общност да е свързана със забрана на друга общност да говори. Какво пише в писмото до Силвана Георгиева, че "извършеното от нея представлява правонарушение", че "нанася вреди на дружеството", искане да се въздържа от подобни действия. Лично аз не виждам нищо страшно тук. Ако Силвана счита, че е права, никой не може да я принуди да премахне написаното в блога й. Но в същото време никой не може да принуди дружеството да счита, че не търпи вреди".
Друг юрист - Пейо Попов, също блогър, пише: "Cease and desist се наричат покъртителните писма, които солидни и страховити юридически кантори в САЩ изпращат до някой дръзнал да подразни техен клиент. Те обикновено са изпълнени с красиви тежки думи, описващи как върху нещастния адресат ще се стовари цялата сила на правото, ако той не се покае незабавно и не приеме безусловно и незабавно написаното. Жанрът е почти художествен, защото в стремежа си да вселят страх и потрес в душицата на адресата се използват освен сакрални юридически фрази и типографски подходи за оформление на впечатляващ текст. Формата, явно, е допаднала на хората от интернет доставчика "Селинет". Лично аз не виждам нещо обидно спрямо тях, колкото и да се напъвам да разбера какво ги е засегнало така дълбоко, но и те в писмото си не са уточнили поне интернет адрес или квалификация, която намират за обидна и уронваща престижа им. Те не отричат да са имали проблеми с услугата си, но използват заплашителни писма, вероятно искайки да накарат други да не говорят за тях."
Ако минем отвъд юридическата страна на въпроса, вероятно ще видим, че случаят със Силвина е много подобен на този от лятото, когато МВР в лицето на службата за борба с организираната престъпност привика "за справка" блогъра Михаил Бозгунов-Мишел заради публикации в личния му блог за множество снимки и информация за предстоящи митинги и протести в защита на парк "Странджа". Тогава блогърът беше принуден да подпише "протокол за предупреждение", с който се задължава да се въздържа от цитиране на други източници на информация, когато става въпрос за възможно нарушаване на закона. Под възможно нарушаване на закона се имаше предвид организирането на митинги и протести в защита на природната местност. И тогава блогосферата скочи като един, в резултат на което общественият и медийният отзвук бяха гигантски.
И двата случая говорят за едно. В България вече има силни блогове. Нещо повече - вече има и общност от силни блогъри. Това не са хора, които имат твърде много време за губене. Те не пишат за онова, което са яли на закуска, нито просто плюят по Костов. Това са личности с активна гражданска позиция, готови да говорят винаги, когато имат какво да кажат, без евфемизми и заобиколки. Готови да се обединят около една кауза за секунди, готови да лобират за нея с цената на личното си време. Блоговете са генератор на гражданска енергия, поправете ни, ако грешим - но май най-силният генератор към този момент. Днес общественият дебат по не една и две теми (зелената идея, опазването на Странджа и Рила, полицейският произвол...) върви във и се поддържа от блоговете.
Какво печелят самите блогъри, за да се "набутват така между шамарите"? "Спечелих нови приятели в онлайн обществото, а за един ден посещенията в блога ми станаха 1000 дневно, при 200 преди това", разказва за положителния ефект от случая Силвина. Всъщност това не е първият случай, в който блогът й помага. Преди няколко години описва там как бившият й работодател не й плаща последната заплата. Впоследствие се стига до съд, а блогърката печели делото.
Та онова, което наистина печелят блогърите, е морално удовлетворение. Фразата е тромава, но е важна за онези, които искат да бъдат не просто жители, а граждани
capital.bg
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Как ли пък не...
