Вчера станах свидетел и участник в неочаквана за мен, но някак нормална случка. От години редовно използвам софийското метро и, честно казано, бях си изградил мнението, че то е далеч по-спокоен транспорт от всички останали. Препирните са по-малко, хората с огромни багажи също, няма задръствания(освен човешки:)), а основните потребители са работещи или учащи хора, които през повечето време изглеждат по-скоро изморени или замислени, отколкото нервни и търсещи правата си и кусурите на околните. Пък и ми се струва, че кражбите и мизериите са по-малко, не съм виждал дърпащи се или крещящи си хора...
Е, вчера участвах в малко сбиване в метрото и куп крясъци.
Сюжетът е добре познат, дори вече скучен... Пътувам си в метрото малко преди десет вечерта. Другите пътуващи са доста малко и лесно се набиват на очи - няколко млади мъже, едно момиче, две възрастни жени и една двойка. Историята започна именно от двойката, която очевидно водеше спор и успя да го изрази с редица обиди, обвинения и захвърлени дрехи на момичето към отсрещната седалка. Тя се премести на нея и върна също така изящно шапката на момчето...Още малко обиди с покачваща се тоналност... Момичето произнася повратната реплика "Простак", след което се фръцва и отива чак в края на вагона. Момчето обаче не мирясва и продължава да я обсъжда с някакъв свой познат, вижда, че тя говори по телефона, разярява се и с цветисти пожелания за майка й се насочва към нея. Спира надвесен и започва да крещи заплахи, като я перва леко. През това време момчето срещу нея си свали якето и стана да я защити, като дръпна буйстващия леко встрани и опита да го успокой. Аз вече почти бях стигнал до тях, заедно с онзи познат на "героя". Успокояването очаквано се разви плачевно - онзи се нахвърли на момчето с удари и нелепи реплики като "Аз знам ти от коя страна гледаш, ама все пак това ми е жена, ясно ли е?" Неговият човек също опита да го усмири, но без особен ефект. Аз го хванах за рамото и го отделих встрани, а той, доволен и превъзбуден от успеха си, се нахвърли и на мен...
Резултат:
Малко масово сбиване на петима души, малко травми за всички, малко женски писъци и вайкания, малко разпитване от наближил пенсионна възраст служител на метрото, малко усещане за безсилие и безсмислие.
Изводи:
Питам се кой имаше полза от цялата ситуация, дори кои имаше полза от нашата намеса ? Може би само ние, които защитихме чувството си за чест, които си мислехме, че постъпваме едва ли не правилно. Но на никого на помогнахме. Насилието води само до ново насилие. Не се и съмнявам кой е изкупил засегнатата чест на тези "малки герои" на ежедневието. Понякога не можеш да избягаш. А се чудя колко ли усилия и време ти е нужно в България, за да постигнеш законова защита от нечие присъствие в живота си... Какво може да направи една жена, за да се зашити от постоянно насилие ? Струва ми се, че въпреки големия шум, който се вдигна около тези проблеми през последните две години, те не са станали по-преодолими. Дано неправителствените организации, които се създадоха, да могат да ме опровергаят.
И още нещо ми направи силно впечатление - в метрото всеки може да направи каквото си пожелае, без да се притеснява от служебна намеса или полиция. Достатъчно е само да няма много хора или да имаш един-двама съмишленици. Знаем какво се случи в мола на Варна тази зима и наглостта на мутрите. Тук може да стане още по-смешно. А и колко хора биха се намесили срещу няколко човека, ако не става дума за много близък човек. И сами знаете отговора.
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Чест ? За кого ?
