Код Докосване


Няма да крия, че отдавна имам намерение да говоря за докосването като съвършенна сетивна система за общуване. Не знам какво точно да обвиня като причина за отлагането, но е факт, че винаги го оставях за в бъдеще. Тази тема може да тръгне в десетки посоки. Може би и това е търсената от мен причина – ако започна темата, няма да знам какво да напиша за начало, пък и никой край, колкото и да е изчерпателен, нямa да ми се стори наистина задоволителен. Но тъй като вече съм обещал да пиша за това, ще стигна донякъде и ще оставя думите да поставят своите ограничения.

Докосването много пъти е било представяно от мен като най-значим елемент от общуването. Различава се от останалите сетивности по обвързаността си с материята и плътта. Това го прави и основен източник на удоволствие във физическия свят, който превъзхожда неколкократно останалите сетива по този показател. Докосването първо взаимодейства с тялото, а след това достига и до емоциите. В негова власт е осъществяването на връзка между желанията на тялото и желанията на ума – има възможността да отключва огромни количества психична енергия. Бих могъл да разгледам докосването от гледна точка на нeзаменимото му значение в секса. Или за отпускащата му и зареждаща сила при масажа. Но ми се струва неподходящо и донякъде безсмислено – подходът към всеки човек трябва да бъде индивидуален, а още по-важно е да притежавате свой собствен стил и преценка за това, кое точно ви харесва и доставя удоволствие. Ако има бог на секса, то той се нарича Експеримент. Аз ще се насоча към използването на докосването във всекидневното общуване като универсален език за въздействие и ефективна комуникация.

Спокойно може да се каже, че нуждата от докосване и близост е изначално заложена в психиката ни. Тя се заражда от връзката между майката и детето още в утробата. При самото раждане детският организъм има най-силно развита тактилна сетивност и докато зрението и слухът се дразнят от силна интензивност на възприятията, плътното притискане на тялото и гушкането имат успокояващ ефект. Бебето все още възприема организма и миризмата на майка си като свои. Затова то се нуждае толкова силно от нея и изгражда своя подсъзнателен модел за близост на нейна база чак до осъзнаването си за отделна личност. Ако се отглежда бебе, което не е в непоследтвен досег с човешко тяло, има голяма вероятност да възникнат непоправими последствия върху изграждането на неговия модел за близост. В резултат зрелият индивид ще изпитва неудобство и дори страх от нея. Причината е, че почти всички модели за удоволствие се зараждат и програмират в подсъзнанието ни още в утробата и първите години на детството ни. От тях ние не помним нищо, защото не притежаваме систематичен код на паметта. Това, което регистрират сетивата ни , се превръща в азбука и код за възприятията. Безброй индивидуални азбуки, изградени от уникални за всеки букви, различаващи се по своята форма, яркост и брой. Този код е нашият ориентир в живота, той ще ни казва кое е добро и кое лошо. И което е още по-важно – кое е приятно и кое – неприятно.

Но да се върнем на модела за близост. Както споменах, той се формира от физическата връзка между майката и детето, преди то да се е осъзнало като самостоятелна личност. Важно е, че той не изчезва след края на този период., а напротив – продължава да бъде определящ за състоянията на детето. То се стреми да ограничи въздействието на суровите правила на живота чрез набавяне на близост и закрила. Получава се постояно задълбочаващ се конфликт със средата, който обикновено се решава (от страна на родителите) чрез възпитанието за самостоятелност. Най-често този процес е по-интензивен при момчетата, отколкото при момичетата. Постепенно социалната рамка поставя ограничителни линии и на физическата близост между индивидите. Така достигаме до най-силно интересуващата ни зряла възраст, в която повечето от нас имат коренно различно поведение от това в детството си. Като водещ фактор се извежда социалната среда и културните особености. По целия свят те са различни – има места, където мъжете ходят хванати за ръка и дори се целуват при поздрав, без това да изглежда странно и да се смята за изява на нестандартна сексуалност. Но има и страни, в които подаването на ръка или стоенето на по-малко от метър между непознати се счита за крайно неучтиво. И все пак, по-важното е да се концентрираме върху себе си. Убеден съм, че повечето хора в България разбират поздрава като махване с ръка, ръкостискане или просто дума. Поради същата причина получават прегръдка или целувка само от семейството и най-близките си приятели(не познати!). Може би и вие сте от тях ? Културният ни облик ни кара да забравим, че всички тези жестове са преобразувания на един изначален и най-искрен жест на близостта – целувката. Неслучайно в древните езици е имало по няколко различни думи за нея.

И така – какво наричам аз “Код Докосване” ? Най-просто казано, това е каналът, по който предаваме послания чрез физически допир. Този канал има две много важни особености, в сравнение с другите две водещи сетивни системи(зрението и слуха). Първата е неизползването на думи за предаване на информация – можем да прочетем или чуем думите, но само инвалидите ги докосват чрез специална азбука. Втората е, че чрез допир може да се извърши директен обмен на енергия.

Имате ли приятели, които общуват чрез докосване ? Аз имах щастието да познавам такова момиче. Когато беше близо до мен, тя почти не казваше дума, без да ме докосне. Винаги поздравяваше с леко погалване на рамото или гърба, прегръдка или почти неусетен допир с косата си – това беше неиният начин да ти каже много повече от „здравей“. Показваше присъствието си, настроението и откровената си радост, че си там. Естествено, тя не винаги се намираше под влиянието на позитивни емоции, но въпреки това всеки път го правеше магнетично, дори трогателно в трудните моменти. Тя е човекът, от който съм научил най-много за комуникацията и близостта, въпреки че никога не й го казах – вероятно точно защото звучи като лишено от смисъл клише. Май е излишно да отбелязвам, че общуването с нея беше удоволствие. Можеше да предаде всичко с прости жестове, но не като езика на глухонемите, а много по-обвързващо и дълбаещо до струните на емоциите. Тя ме научи, че докосването е винаги искрено и с цел. Че то е единственият начин да изградиш дълбока връзка с друго човешко същество, но методът му е отваряне на рани, които, изоставени от грижата ни, зарастват трудно. Осмислянето на последното ме накара да спестя играта на докосване в някои от най-важните ми връзки днес и продължавам да мисля, че това е правилното решение. Защото въздействието на повечето докосвания променя и няма бутонче „Undo“ за състоянията. Понякога е по-добре да запазиш дистанция и дори да приключиш една връзка, вместо да преминеш границата с някого, на който можеш да причиниш болка.

Докосването е много по-лично от жеста, защото предизвиква промени в състоянието на организма и преразпределя енергията му. Всяко докосване отдава или отнема енергия и искам да подчертая, че няма човек, който да не може да се научи да го прави. В повечето случаи при леките докосвания обменът е незначителен, освен ако не са котви(скоро ще пиша в раздела за НЛП, че докосванията са най-въздействащите котви). Но при продължителните, ние можем да регулираме целият вътрешен свят на човека до себе си. Енергията има своя посока и знак и винаги реагира на взаимодействие. Нашето биополе е изключително чувствително, макар да не го използваме така, както го правят животните. Чрез докосване може не само да направите някого шастлив, но и да го излекувате и презаредите енергията му.

Времето ми напредна, а все още не съм успял да кажа почти нищо от първоначалните ми намерение. Такава е иронията на живота – все не ни остава време за хубавите намерения. Ще кажа само още няколко много важни неща.
1.Докосването предопределя дълготрайността на всяка връзка, независимо професионална или лична. В краен случай и стискането на ръцете е ключ към бъдещето.
2.Няма успешен флирт без прецизно докосване.
3.Една прегръдка = часове говорене и опознаване на същността на другия. Прегръдката е в състояние да промени посоката на всеки разговор и да превключва състояния. Използвам я много често, макар и да е малко странно понякога, поради останалите съобразявания. Прегръдката може да се въведе чрез думи или жестово. Препоръчвам ви да използвате думите при весело настроение и жестове при сериозни теми.
4.Използвайте прости, но въздействащи докосвания във всекидневното общуване с колеги, партньори, клиенти, познати. Това ще ги накара да почувстват близостта си с вас много по-бързо от договорка, взаймна отговорност или сътрудничество в определена сфера. Ще дам няколко примера. Хващането на ръката на събеседника над лакътя е чудесен начин да започнете разговор. Не е нужно да го правите постоянно, достатъчно е само в началото и по възможност застанете от лявата му страна. Добре е да се знае, че тези методи действат винаги по-силно на противоположния пол. Споменатото докосване по ръката действа почти безотказно при използване от жени, като по този начин могат да спечелят благоразположението на по-висшестоящите в работната среда например. За мъжете не е добра идея да го използват при висшестоящи на тях, преди да са спечелили доверието им. Защото жестът все пак символизира учтива молба за малко внимание, което стереотипно се отдава винаги на дамите, докато при мъжете може да се сметне за нахалство.
5.Друг много важен жест е поставянето на ръка или по-добре лекото погалване на рамото. Използвайте го, когато някой иска помощта ви, макар така да рискувате все по-често да желаят вашата помощ. :) Погалването на задната част на рамото значи подкрепа и закрила, докато същото в предната част на рамото означава и очакване събеседникът ви да мобилизира силите си, за да преодолее проблема. Погалването по страничната дължина на рамото с върховете на пръстите тонизира и зарежда с ентусиазъм за действие.
6.Третият много важен жест, който ще препоръчам, е лекото прокарване на пръст по дължината на гръбнака отгоре надолу към центъра му, но само за секунда. Изполвайте това докосване само на противоположния пол, когато искате не само да поздравите, но и да й/му кажете нещо важно(за предпочитане хубаво поне първите пъти) ! Със сигурност ще ви стане много близък...
7.Докосването е най-силното доказателство за внимание. Научете се да дарявате внимание по-често и ще ви се върне в геометрична прогресия. Ако имате познания за масаж, не изпускайте възможността да ги прилагате. Въобще всичко, свързано с масажа, е добра идея, стига да изчакате подходящ момент.

Бонус препоръка за дамите:
Имайте предвид, че лекият масаж по кожата на цялото тяло с връхчетата на косите ви, е едно от най-възбуждащите неща, които може са направите за партньора си. В личен план, разбира се, не го правете на партьорите в работата или шефа ! :) Надявам се да имате дълги коси...


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.