Отвъд ириса...

Реших да преработя и съкратя максимално някои материали за невербално общуване, тъй като ми се струва много значимо. Затова публикувам един относително кратък материал, който да засегне всички основни насоки. Разбира се, не претендирам за изчерпателност. По тази тема има множество книги, повечето от които са доста полезни. Идеата ми е просто да насоча вниманието към някои факти.
Реализацията на човека в личен и в професионален план е немислим извън процесите на общуване. Ние удовлетборяваме потребността си в и чрез общуването. Нека да не забравяме, че директното общуване не е нещо повече от простия обмен на думи. Говорим с думи, но общуваме с цялото си тяло. Неслучай във всекидневието невербалната комуникация е известна като „език на тялото" или „език на жестовете". Това е така, защото движенията на тялото са най-очевидни в общуването лице в лице. Езикът на тялото, или двигателната модалност, заедно с пространствените кодове, са природно зададени у човека. Това е и причината, че не можем да сменим изцяло двигателния си репертоар, както например дрехите си в гардероба. Придобиването на умения в областта на невербалната комуникация служи, за да направи всяка среща с друг човек едно вълнуващо преживяване.

Невербалнаша страна е значима част от процеса на общуване. Според някои автори думите съставляват само 7 на сто от акта на комуникацията; интонацията и другите звуци – 38 %, а 55 на сто заема невербалният аспект в общуването. Според други 65 на сто от разговора се осъществява чрез невербалните компоненти.

Според информационния модел на социалното общуване ролите на комуникатор и получател се разменят многократно при общуването лице в лице. Така и двамата общуващи имат възможността да обменят - т.е. да кодират и декодират различни съобщения. Съобщенията включват както вербални (речеви), така и не вербални (език на тялото) елементи. Ще се опитаме да представим какво представлява безсловесният език, който се оказва толкова значим за общуването. В някои ситуации – дори по-важен от това, което говорим. Много може да се разбере за взаимоотношенията на хората, за техните качества, способности или предпочитания, като се наблюдава на каква дистанция общуват помежду си, колко продължава взаимният им контакт с очите, какви мимики и жестове използват. Езикът на тялото не е мистика - неговото разшифроване е плод на познание. Идеята за систематично изучаване езика на тялото води началото си от етологията - наука за поведението при животните както при животните, така и при хората, действат биологични закони, разбира, се с различен характер. На тяхна основа при човека се появява и развива езикът на тялото - мимиките и жестовете. Възникването и установяването на социални символики разширява възможностите на общуване чрез невербалния канал. Една голяма част от символите са универсални - друга част зависят от културата, в която сме родени.

През по-голяма част от времето, когато общуваме с другите хора, не съзнаваме външния израз на нашето тяло. Всъщност начинът, по който седим, държим ръцете си, жестовете и мимиката, погледът, интонацията на гласа, движенията и позата, когато разговаряме с хора, създава смисловия фон на общуването. Езикът на нашето тялото сътворява неповторимия контекст, в който едно и също съдържание на речевото изказване може да получи различен смислов оттенък.

Ако чрез думите предаваме съдържанието на това, което искаме да кажем на другия човек, то чрез разстоянието, движенията, жестовете и др.невербални компоненти на поведение ние изразяваме отношението си към него и към информацията, която предаваме или получаваме. Невербалния език е послание на нашето емиционално състояние и ценностно отношение към това, което се извършва, и към това, за което става дума. Обикновено общувайки с другите, ние обръщаме внимание на вербалното съдържание на съобщенията и на най-явните невербални съобщения – усмивка, мръщене, свиване на ръцете в юмрук. По-трудно доловимите, неверблани компоненти – интонация, лицев израз, контакт с очи и движения на тялото – изразяват не по-малко богата информация.

Чрез определени външни прояви на нашата поведенческа активност споделящият възприема смисъла на нашето безсловесно послание: “Ти си реален, ти си важен, ти си тук.” Кои са тези поведенчески характеристики?В някои аспекти невербалните сигнали доста силно приличат на вербалните или естествените езикови системи. Най- съществената разлика обаче е, че те много рядко се осъзнават от хората, особено когато не са специално изучавани. Не е коректен въпросът кой от двата информационни канала в общуването е по-важен или по кой от двата се обменя повече информация. Това зависи от ситуацията: един е характерът на ситуацията на диалог между двама приятели, където силно преобладава речевото общуване. Съвсем друга е интимната ситуация между двама сексуални партньори, в която по-голям комуникативен смисъл безспорно има езикът на тялото.

Конкретното поведени на човек представлява самосъгласуван цялостен модел интегриране на речевите елементи с езика на тялото. Разпространена през 70-те години на 20-и век, класификацията на извънезиковите форми на общуване се приема за най-изчерпателна и днес. Тя обхваща взаимосвързани групи от невербални кодове. Няма по-важни и по-маловажни елементи. Всъщност важността им зависи от конкретната ситуация:

* Пространствени кодове – комуникация чрез лично поле, дистанции, територии и подреждания на участниците в човешките взаимодействия - позиции за сядане около маси, избор на места в аудитории и други.

* Двигателни кодове - комуникация чрез цялостната двигателна активност на човешкото тяло мимика - изрази на лицето, и пантомима – движения на корпуса на тялото, на ръцете и на краката.

* Параезикови кодове („пара" от старогръцки означава „зад", или нещо, свързано с естествения човешки език, но не думите) - комуникация чрез интонация паузи в речта, междуметия, които нямат собствен смисъл извън социалния контекст (като ах, хъм и т.н) смях, плач, въздишки и други.

* Тактилни кодове (тактилност – допир) – комуникация чрез докосвания, които са различни по обхват и честота и са ориентирани към различни части от тялото.

* Обонятелни кодове – комуникация чрез естествения мирис на човешкото тяло (феромони). Обонятелните кодове са силно обвързани с принадлежността към различните раси и етноси.

* Цивилизационни кодове (наричат се още изкуствени кодове) – комуникация чрез дрехи и накити, чрез козметични средства, имущество и чрез личните принадлежности.

От този материал нататък ще анализираме последователно само някои от основните елементи, включени в групите от невербални кодове, с една цел: познанието, което ще получите, да допринесе за повишаван на вашата лична комуникативна компетентност. За да станете по-успешни в контактите с противоположния пол и надявам се, по-щастливи.

1)Движвния, поза, жестове:Дали смисълът, който носят двигателните актове с различните части от тялото ни, е еднакво значим? Отговор на този въпрос дава първата закономерност на двигателното поведение у човека:по-изразителна е горната половина на тялото -изразите на лицето, киманията с глава и двигателната активност на ръцете и на корпуса на тялото. Интензивността на двигателната активност е свързана с темперамента ни. Затова, за да накарате един човек с преобладаващ холеричен темперамент (това е най-бързият темперамент) да не ръкомаха, няма друг начин, освен да го вържете. Трябва да отбележим важността на умението да се предаде информация, физически чрез движение и поза на тялото. Съществува определена градация в значимостта на жестовете и движенията на тялото при комуникиране на емоции и отношения. Най-изразителни в това отношение са очите и лицето, след това – движенията на главата, раменете и ръцете, ориентацията на трупа, и като че ли най-ограничена е ролята на ходилата и краката. Жестовете с ръце илюстрират предмета на разговора. Но те са и индикатори на нашите нагласи и отношения. Чрез тях обикновено се изразяват чувства, които човек съзнателно не би искал да показва. Пример: когато седим спокойно с отворена и релаксирана поза, а не с кръстосани крака, изразяваме добронамереност и приемащо отношение. Обратно, когато скръстиме ръце и крака, нервни жестове, неспокойно движение на тялото, това подсказва наличие на вътрешно напрежение, неувереност, липса на интерес към събеседника или отегченост от неговото присъствие.Най-лесно забележими са откритите и закритите позиции. Закриваме позицията си, когато кръстосваме ръцете си по различен начин: по-явно – плътно кръстосване с допир до гръдния кош, и по-деликатно – кръстосване на пръстите на ръцете.Закритостта на позицията чрез кръстосване на ръцете е сигурен знак за психологично изключване от конкретно взаймодействие. Причините могат да бъдат от различен характер – произтичащи от самата ситуация или свързани с по-широк социален контекст. Например ако някой от участниците в общуването ви засегне, вие започвате “да се пазите от него”, като кръстосвате ръце. Важното е да разберем и да не забравяме, че нехаресването е също толкова взаимно, колкото и харесването. Тоест, ако ние не харесваме някого, вероятността и той или тя да не ни харесват са почти 100%.
2) Разстояние:Разстоянието между разговарящите има голямо значение. Оптимално е разстоянието, при което и двамата се чувстват достатъчно безопасно и комфортно. Смята се, че всеки човек притежава определено психическо или лично пространство около себе си, което подсъзнателно брани, и реагира остро срещу неговото нарушаване. По тази причини оптималната дистанция между слушащия и споделящия ще зависи строго от взаимоотношенията между двамата. Това разстояние се определя от редица фактори – културни и индивидуални характеристики и особености на ситуацията.
3) Пространство:Като че ли най-голям интерес, а и спекулации, предизвиква личното, или персоналното поле. Какво представлява то? Това е въздухът около нас (затова не можем да го видим), който ни дава чувството за сигурност или ни създава психологичен комфорт. Всеки от нас има поле с различна големина, която зависи от уникалното съчетаване на три основни фактора, свързани с: 1) големината на територията и гъстотата нанаселението;2) големината на селището - голям град или малко селце,в което сме израснали в ранните си детски години;3) Конкретните материални условия - в какво пространство и територия сме отгледани - в гарсониера или в голяма еднофамилна къща.Съществуват различни позиции за ссядане в зависимост от случая на контакт с дадения човек:
* неформален разговор – разговор между приятел, роднина. Разположението е диагонално минамално разстояние между разговарящите;
* състезнателност – изпит, конкуренция на различни нива. Разстояние един срещу друг, противоложно на банка, маса и т.н;
* коопериране – работа в екип, разговор между влюбени. Разстояние минимално един до друг;
* неутралитет или лоялност – принцип разстояние на двама души седящи противоположно срещу друг т.нар. “бизнес преговори”
Колкото по-комфортно се чувстват хората в конкретна ситуация, толкова повече и по-доброто от себе си дават.

4. Докосване (т.нар. “тактилни кодове”):Комуникацията чрез допир с друга модалност на невербалното общуване, която в известен смисъл заема междинно положение между физическото и психологическото внимание. Освен ръкуването тук се отнасят вякакви други докосвания до събеседника. Докосването, простия физически контакт само по себе си дава реални сигнали за интерес към отсрещния. Може би това е най-дирекетния израз да кажеш на някой “харесвам те”. Това е сигнал, който кара отсрещния да те разграничи и да те възприеме по друг “по-различен” начин.

5. Лицето и контакта с очите:Основната функция на гледането е да улови невербалните сигнали на другия и да предаде нашите собствени нагласи. Движенията на погледа са в тясна връзка с речта и внасят определени акценти, доставят обратна връзка, изразяват внимание и интерес. Към техниките за психологическо внимание се отнася преди всичко поддържането на контакт с поглед. Една от тезите е, че периодичното поглеждане на събеседника в очите, докато той говори, е сигнал за внимание – “Аз съм тук. Аз те осъзнавам. Слушам те.” Казано с други думи от Л.Блекмън :
”Ние никога не можем да знаем как се чувстват другите, докато не използваме ключовете, които те ни дават”
В директното общуване най-често разбираме какво е емоционалното състояние на участниците чрез изразите на лицето им. Основните емоции за всички хора по света са едни и същи: радост, гняв, яд, тъга, изненада, очакване, страх и одобрение. Останалите емоционални състояния, които можете да си представите, представляват или нюанс на посочените по-горе, или смесица на някои от тях. Освен с темперамента, външната емоционална изразност е свързана с личностната особеност насоченост към другите (екстравертност);насоченост към себе си (интровертност). За да разберем дълбочината на емоционалните преживявания на хората, е необходимо да ги познаваме добре. „Първото впечатление за някого обикнобено е невярно, но за сметка на това е дълготрайно!"Някои хора предразполагат другите да се чувстват удобно при разговор с тях. Други карат събеседниците си да се притесняват, а трети - да се усъмнят в казаното от другия човек. Тези впечатления се свързват главно с времетраенето на контакта с очи между партньорите и обхвата на погледа: колкото по-дълго се гледаме в очи, толкова по-добре взаимно се разбираме. Погледите ни са различни и в зависимост от близостта на взаимоотношенията ни с другите и характера на ситуацията, в която сме. Принципът е: колкото сме в по-близки психологични контакти и колкото ситуацията е по-неофициална, толкова повече се разширява обхватът на погледа ни - „територията на триъгълника" на посочените рисунки. Неадекватността на погледа от страна на партньора в общуването може силно да ни смути и обърка.Друг съществен момент, свързан с възможностите на лицето, е, че освен емоции с лицето изразяваме и настроение (нещо по-дълготрайно от конкретно емоционално състояние), самочувствие (още по-дълготрайно от настроението) и може би най-интересното - отношение към другите хора. Когато не харесваме някого, а това непрекъснато се случва, не е прието да изразим това негативно отношение с думи или вербално, чрез речта. Изразябаме го невербално - с погледите си.

6. Вербално следване:Докато слуша разказа на другия, на човек често му хрумват различни мисли, спомня си различни случки, които му се иска да сподели. Когато изслушваш внимателно, насочваш на моменти разговора, непрекъсваш с безмислени въпроси, не скачаш от тема на тема и обобщаваш чутото ти подаваш явен сигнал за това че си съпречастен с разговора на събеседника ти. Понякога паузата има по-силен ефект от убеждението, че си разбрал събеседника си.
“Слушай ме, опитай се да разбереш тази моя проста рече...Аз ти говоря с тишина, сякаш съм облак или дърво.” Creslow Milosz
Когато сме наясно, че човекът срещу нас има още какво да разкаже, може да го окуражим чрез повторение на последните думи, които е казал. Друг начин за вербално следване е чрез задаване на обобщаващи въпроси. Разбира се, не забравяме и невербалните насърчаващи възможност като кимане, усмивка, заинтересован израз на лицето. Много важно е това, което правим да бъде естествено наше поведение, защото именно то насърчава събеседника. Вербалното следване чрез окуражаване е само когато искате да запазите насоката на разговора.

7. Интонация и сила на гласа ( невербални особености на речта) :Не на последно място сред невербалните компоненти на поведение са интонацията и силата на гласа тъй като те придобиват особено значение на смислообразуващите елементи в контекста на съдържанието на речевото изказване. Смята се че:тихия глас изразява – тъга,интровертност,подчиняемост, харесване и др.умереният – активност, радост и др.силният- превъзходство, екстравертност, настойчивост и др.

8. Външния вид :Чрез облекло, прическа, козметика, украшения и др., човек изпраща послания за себе си, за своя социален статут, нагласи и т.н. Всеки човек притежава свой индивидуален стил на невербално поведение. Целта на тренирането на тези умения не е да се усвоят непознати и неприсъщи техники, а да се направи достояние на съзнателен анализ това, което ние непосредствено правим в общуването си с другите хора. Изследвайки своите невербални поведенчески характеристики, включително и чрез обратната информация, която получаваме от другите, ние можем да изясним как в процеса на общуване влияем на другите и как те ни влияят.Нашите собствени невербални послания които изпращами са толкова важни, колкото и тези на събеседника ни. Тъй като ние не можем да се видим от страни най-добрия индикатор за това е обратната връзка, която получаваме от другите за нас (в много случаи изразен чрез езика на жетовете).


Използвана литература:
Специализирана литература по “Социална педагогика”
Стоицова, Т. – “Езикът на тялото”, списание “Инсайт”бр.5/2005
Стоицова, Т. – “Езикът на жестовете”, списание “Инсайт”бр.6/2005


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.