Попаднали сте на странно място. Но и предполагам, че не сте очаквали друго. Сещам се за Тери Пратчет, който написа, че едно от най-древните проклятия е да живееш в интересни времена. Е, ние живеем в интересни времена.
Век след век получаваме историята си от хора с перо в ръка, които се взират в миналото, за да му дадат име. Струва ми се, че след всяка написана страница уморената ръка на пишещия бута поставената наблизо чаша с горчиво вино. И то залива страницата, след което я прелистват и процесът продължава своя ход. А горчивата тъга попива и остава точно там, между двете страници...
Надали ще ви изненадам с това, което ще напиша тук. Защото вие го знаете. Иска ми се да обещая, че ще Ви пея песни, ще разказвам весели истории и ще Ви забавлявам. Но , уви, хората рядко имат нужда да пишат за радостните си мигове. Ние пишем за тъгата си.
Вероятно и аз ще направя същото и ще го затворя в метафори.В сферата на комуникациите научих една проста истина. Човек рядко споделя с нас, за да получи съвет. Той може и иска да се справи с проблемите сам. Абсолютно сам. Единственото му желание е да го разберем и да го прегърнем. Това е пътят през плътта до другия бряг... Брегът на духа.
