Подкрепете ги !

Вчера успях да изгледам и втория много силен български филм напоследък - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Сега мога спокойно да преценя всичко казано и изписано.
За начало смятам, че двата филма са доста различни и е трудно да бъдат сравнявани. И все пак открих някои важни допирни точки, макар и контрастни като послания и средства. До известна степен тези две произведения са пълни противоположности. Ако "Дзифт" е шеметна и мрачна спирала надолу, то "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е спирала на промяната и издигането на духа. "Дзифт" се развиваше за една нощ, докато "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" проследи и върна назад цял един живот( с един единствен жребий). "Дзифт" беше мрачен и леко хиперболизиран филм-изкуство за суровите закономерности и иронията на живота, докато "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" грабва с чисто човешка история. Докато Молеца загуби всичко, дори това, което никога не беше притежавал, Александър преживя живота си два пъти, за да открие спасението, което винаги е подскачало в собствените му ръце. Единият носи духа на завлядяващ оптимизъм, докато другият открито го поставя под съмнение. Две силни и въздействащи истории, които се пресичат времево...

Няма да изпадам в по-задълбочени изследвания на човешкото, което беше на масата за аутопсии и в двата филма. Просто искам да изразя възхищението си от работата върху тези два проекта, която и в двата случая е била трудна, напрегната и с много липсващи елементи и пречки. Хубаво е, когато наши творци успяват да постигнат заслужени успехи след прецизна работа и отдаденост на целите. И в двата филма имаше чудесна актьорска игра, изпипване на елементите(изследването на затворническите татуси от Никола Тороманов например), силно послание. "Дзифт" успя чрез един груб и дори вулгарен начин, да изрази изящна и неприятна истина. А атмосферата и работата на операторите задължително оставя следи в съзнанието. От своя страна, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" въвлича в разказа и прави съпричастни зрителите от всички поколения. Филм за зарчетата на съдбата, поставени в кутия, но хвърляни от човешка ръка.

Ако още не сте ги гледайте, ще е чудесно да го сторите. Това е от най-хубавите и приятни неща, които можете да направите за развитието на културата ни. Защото тези хора са повярвали в нея и са направили нещо голямо. Макар и само първа крачка. Изключително ми е неприятно, когато виждам празен киносалон след втората седмица от прожекциите им, както и научаването на факта, че в по-голямата част от страната ни няма как да бъдат гледани - просто няма кина. И това важи за почти всички големи градове, дори Велико Търново. Печално и доста жалко.