В последните седмици се върнах отново към активния спорт. Няма какво да се лъжем - липсваше ми. Е, признах му го...
За физическата активност са наговорени цял куп досадни истини. В отделни периоди съм му обръщал водещо значение, но вярно е и обратното. Сега гледам на него като на наслаждение и извор на особени усещания. За такова имам намерението да разкажа сега.
Едно от най-полезните преимущества на спорта е, че дисциплинира. Нужен ти е ред и постоянство, за да постигнеш нещо. От месец насам успях да си наложа усет за такава дисциплина и помага много в цялото ежедневие. Напоследък и аз имам чести проблеми с умората, поради съвсем логични и прости причини - почти не спя, прекарвам повечето от времето си пред компютъра и постоянно гоня срокове. В следствие се появяват болки, схващания и липса на концентрация. И решението беше не някакъв магически заместител на движението, а просто воля и постоянство за промяна. Вече всяка сутрин правя поредица от загряващи и разтягащи упражнения и дори се е случвало да си изпусна автобуса и после да търся транспорт, но не и да съкращавам тази импровизирана тренировка. Ако пропуснеш веднъж, ще го повтаряш все по-често. Освен това заложих и на тренировки по латино два пъти в седмицата и поне едно посещение на фитнес залата на уикенд. Последната проста подправка от рецептата ми е тичането. Прибавям го винаги, когато чувствам голямо натоварване, и внимавам да не е на по-голям интервал от пет дни. Резултатът е чудесна форма, тонус и позитивна нагласа към всичко наоколо. Ако опитате, убеден съм, че няма да ви е жал за отделеното време... :)
Вчера имах тежък ден в полза на семейството и разрешаването на натрупалите се проблеми и неуредености. Дейностите се проточиха доста над очакваното и в крайна сметка загубих цялото си време до девет вечерта. След това хапнах набързо, докато гледам новините, излязох за час на кафе и чак тогава се сетих, че не съм тичал отдавна...
Прибрах се, сложих една тениска и маратонки и се запътих към стадиона. Решението беше толкова ненадейно и необичайно, че всички ме гледаха невярващо. Баща ми през цялото време мислеше, че се шегувам и всъщност съм намислил нещо друго. Наистина идеята си беше малко странна, но той вече ми е свикнал...
Прибрах се, сложих една тениска и маратонки и се запътих към стадиона. Решението беше толкова ненадейно и необичайно, че всички ме гледаха невярващо. Баща ми през цялото време мислеше, че се шегувам и всъщност съм намислил нещо друго. Наистина идеята си беше малко странна, но той вече ми е свикнал...
Към 23:30 бях на градския стадион, намиращ се на няколко минути от вкъщи. От този момент попаднах в незабравима атмосфера. Цялата писта и околността беше тъмна и тиха. Светеха единствено лампите по електрическите стълбове от улиците наоколо. Въздухът беше много лек и свеж, със съвсем слаб вятър. Очертанията на пистата се губеха на около 30 метра напред сред мъглата...
Направих първите няколко стъпки и едва сега усетих вечерта. Обичам всичко в нея - докосването на мрака до тялото, пречистения и отпочиващ от деня въздух, спокойствието, яркостта на въображението и надеждите. Крачките се редуваха. Стъпване на пръсти, оттласване, издигане, свиване на прасеца и крака до 70 градуса... Чувам единствено лекото приземяване от всяка стъпка и дишането си - дълбоко, свободно, изпълващо... Играя си с него, променям темпото му и наблюдавам реакциите на тялото. То бързо се загрява. Вече не усещам хлад, макар да съм по тениска към полунощ. Концентрирам се върху себе си. Няма нищо, което да смущава единството между мен и нощта. Усещам дишането си като втори пулс на тялото, който измерва жизнената му сила, обхвата му. Поемам дълбоко въздух и го оставям да изпълни дробовете ми до краен предел. Сякаш съм погълнат два балона, съдържащи големи идеи, които няма как да задържа за себе си, колкото и да ми се иска. Сещам се за мита за Кронос и децата, които поглъщал...
Продължавам да стъпвам леко и отмерено. Всички знаят, че изразходването на физическата и сексуалната енергия е много важен лост за способностите на ума. Аз откривам още нещо - че умората отваря широко въображението. Поставях си простички задачи - измисли предложение за това и това... и идеите се появяваха почти мигновено. Едва сега осъзнах, че потапянето във фантазията превръща умората в незабравимо усещане. Болката и напрегнатостта изчезваха от мислите, а до съзнанието достигаха единствено топлите вълни, преминаващи по крайниците. Постоянен енергиен масаж. Замислих се, че това е много близо до известния трик за отлагане на свършването при секс - ако усетиш, че наближава края, просто насочваш мислите си в далечна посока и проблеми, докато възбудата ти намалее. Въображението е следа по кривата на емоциите. Усмихвам се. Това е последният важен елемент от тази картина.
Нощта е ритмична и съблазняваща. Като песента на сирена.
Снимка : Andyraino
Направих първите няколко стъпки и едва сега усетих вечерта. Обичам всичко в нея - докосването на мрака до тялото, пречистения и отпочиващ от деня въздух, спокойствието, яркостта на въображението и надеждите. Крачките се редуваха. Стъпване на пръсти, оттласване, издигане, свиване на прасеца и крака до 70 градуса... Чувам единствено лекото приземяване от всяка стъпка и дишането си - дълбоко, свободно, изпълващо... Играя си с него, променям темпото му и наблюдавам реакциите на тялото. То бързо се загрява. Вече не усещам хлад, макар да съм по тениска към полунощ. Концентрирам се върху себе си. Няма нищо, което да смущава единството между мен и нощта. Усещам дишането си като втори пулс на тялото, който измерва жизнената му сила, обхвата му. Поемам дълбоко въздух и го оставям да изпълни дробовете ми до краен предел. Сякаш съм погълнат два балона, съдържащи големи идеи, които няма как да задържа за себе си, колкото и да ми се иска. Сещам се за мита за Кронос и децата, които поглъщал...
Продължавам да стъпвам леко и отмерено. Всички знаят, че изразходването на физическата и сексуалната енергия е много важен лост за способностите на ума. Аз откривам още нещо - че умората отваря широко въображението. Поставях си простички задачи - измисли предложение за това и това... и идеите се появяваха почти мигновено. Едва сега осъзнах, че потапянето във фантазията превръща умората в незабравимо усещане. Болката и напрегнатостта изчезваха от мислите, а до съзнанието достигаха единствено топлите вълни, преминаващи по крайниците. Постоянен енергиен масаж. Замислих се, че това е много близо до известния трик за отлагане на свършването при секс - ако усетиш, че наближава края, просто насочваш мислите си в далечна посока и проблеми, докато възбудата ти намалее. Въображението е следа по кривата на емоциите. Усмихвам се. Това е последният важен елемент от тази картина.
Нощта е ритмична и съблазняваща. Като песента на сирена.
Снимка : Andyraino
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
