Неща, които не те убиват, но те правят по-силен

снимка: emanuele.pangi

Няма как да откажа на такова предложение. Днес отново приемам покана да учатвам в блог-игра. Този път се нарича "Неща, които не те убиват, но те правят по-силен", а куроерът пристигна уморен и пращен директно от блога на Васи. Не че е много далече, просто дълго време му се изплъзвах. :) Ето и моите няколко реда в отговор, написани прилежно и запечатани с восък:

1. Да обичаш. Няма по-безмилостен учител от любовта. Това, за което говоря, може да бъде разбрано само от хора, които не просто са обичали някога. Трябва да си преживял поне няколко пъти любовта, да си печелил, да си пил от сладостта й, но и поне веднъж да си губил. Всички знаят, че любова променя, че те прави по-добър, жетвоготовен, че осмисля живота ти... Но не винаги. Когато загубиш, виждаш себе си сред руини от красиви декори. Искаш да възстановиш баланса, но виждаш безсилието си, сред цял разрушен свят. Желаеш да си върнеш емоциите обратно и отричаш красотата, която виждаш в руините. Казваш си, че те са грозни, изкривени, че са били счупеи още когато си ги срещнал за пръв път, че си се заблудил... Тръгваш си, но споменът за блясъка им остава в теб. Знаеш, че ги е имало. Тези мигове ще те следват през целия ти живот. В тях осъзнаваш собствената си история и правиш избор - дали имаш сили да запазиш и убиеш болката вътре в себе си или имаш нужда да я разлееш навън. Когато се освободиш, вече си друг.

2. Да разбереш себе си и да живееш като себе си. Трудно свикваме със слабостите си, трудно е и да осъзнаем за какво действително мечтаем. Себепознанието ни променя малко по малко след всеки нов сблъсък с живота. Когато спрем да се страхуваме от недостатъците си, отваряме пътя към мечтите. Сещам се за един разговор отскоро с моя много специална приятелка. Говорехме за красотата и свободата в града вечер и тя ми каза, че и се иска да може да лети. Отговорих, че аз не го желая. Чувствам се добре като част от земята. И по-скоро би ми се искало да можех да минавам през предметите, през всичко, което пожелая. Почти призрачно. А тя отвърна, че независимо дали го съзнавам, тя има чувството, че правя именно това. Минавам през всичко около себе си, докосвам се до него и след това си тръгвам. Може би тези думи прозвучаха като обвинение, но аз разбрах, че е съвършено права.

3. Да изпитваш влудяващо удоволствие. Говорят, че можело да умреш от кеф. Да, ама не. :) Вие да сте чували за някой, който е умрял, защото му е било прекалено хубаво? Дано така да умра! Миговете на върховно удовоствие ни променят по най-добрия начин - правят ни самоуверени, щастливи и много, много по-силни. Аз лично след подобни мигове съм убеден, че мога да пръсна стена с поглед и цялата среда около мен припява в един глас: "Той е на 100%"... Примерно. :D Хайде стига съм ви обяснявал. Всички знаете какво имам предвид. :)

П.С. Странно, но през цялото време, докато пишех публикацията, си мислех колко добър филм беше "Irreversible".

Очаквайте продължение от Пламен, Коко и Силви. Аз също го очаквам.


Не пропускай да споделиш мнението си по-долу !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.