Отвъд ириса...

Не, не си създавайте впечатлението, че тази публикация е посветена на протеста. Тя е предизвиката единствено от случващото се и резултатите. Преди две седмици убиха Стоян Балтов в Студентски град пред дискотека "Амнезия", която по принцип е нещо като наета от общината сергия за 200лв. Но не мястото е толкова важно, колкото жестокостта на извършеното. Убийство с 11 плътни удара в главата с крак. И в момента, в който обществената чувствителност рязко се повиши и изведнъж всичко придоби значение - чувстващите се за недосегаеми ни най-малко не се прикриха. На всички ни е ясно какво се случва в Студентски град всяка вечер. Просто доскоро статистиката не интеревуваше никого. Сега се случва същото, но притеснителното е, че извършителите си остават едни и същи, плюс разрастващите се техни жертви, повлияни от наркотиците. И тези хора не се страхуват от законите, дори и обществеността. Фактите от последните дни са красноречиви: 21-годишния студент Николай Василев бе пребит в центъра на Варна, четирима полицай(между които и един стажант) се опитаха да нахълтат в нетрезво състояние в клуб в Студентски град преди два дни и дори се стигна до саморазправа с гардовете на клуба, останала без последствия до момента, а от вчера се оповести нова, изключително нагла постъпка. Да пребиеш момче(комоцио, счупване на челюстта, носа и множество кръвонасядания по главата и тялото) пред хиляди хора(които хич не се притесняват от видяното и само дето не ръкопляскат, смятайки , че е част от церемонията) и в място бъкащо от камери, да го риташ докато охраната го извежда от сградата(дали това не значи "изхвърля", за да не се поема отговорност?...), след което най-спокойно да си тръгнеш... Такива постъпки ме карат да вярвам в идеалите на абсолютната анархия и си мисля, че ако тези двамата не бъдат прибрани и осъдени незабавно, то не е чак толкова лоша идея в скоро време някой да разбие с шут вратата към кабинета на министър, да го пита: "Абе ти к'ъв си ?" и да го изхвърли навън. Защо не и през прозореца.

Някак животът тук все по-често ни принуждава да използваме думата "недопустимо" в толкова много различни словосъчетания и паралелно всекидневно укрепва вярата ни, че все пак всичко е възможно. По най-болезнения начин. Колко още трябва да изпият отровата на тази невъзмутима безотговорност, която ги белязва и трови бавно през целия им оставащ живот. Няма противоотрова срещу смъртта. Никой не е достоен да си играе с нея за забавление. Убийство като това на Стоян ме кара да си спомням за "Боен клуб" на Дейвид Финчър . И по-специално епизода, в който Тайлър Дърдън размаза с поредица от удари лицето на своя рус съмишленик, докато той беше на пода и вече се беше предал. Когато го попитаха защо го е направил, той отвърна: "Просто исках да унищожа нещо красиво." Като цяло този филм е много близо до настоящата ни реалност и нищо чудно този парад на анархията да достигне и до нас. Той е чудовищен, но истински. И в него оцеляването е съвсем различно уравнение. Но днес мъжете са много по-малко.