Отвъд ириса...

Моделът, за който ще говоря сега, е полезен при всички комуникативни ситуации и ни помага да навлезем в същината на проблемите, казусите или мислите, на които ставаме свидетели в обкръжаващата ни среда или събеседниците ни. Това е по-практическо приложение на НЛП, което отдавна е спечелило симпатиите ми и съм убеден, че е един от най-ефективните начини да отключите всеки разговор, преминавайки на по-високо равнище на доверие и споделяне. Целта на този модел е той да бъде ключ към постигането на разбирателство, на което ще отделям все по-голямо внимание в следващите публикации.

Много фрази и думи, използвани от хората в нашето общество, имат малко или никакво конкретно значение. Тези думи се наричат думи "мъгли". Те не дават описание, а само догадка. Чрез тях се формират мъгливи изречения, които създават погрешно впечатление за осведоменост. Пример за такова изречение е: "Ирина изглежда уморена" или "Алекс е болна". Проблемът с подобни изречения е, че по една или друга причина често за тях не искаме пояснение и не знаем нищо, но разполагаме с материал да направим свое тълкуване или догадки. Правенето на предположения е отличителна черта на мързеливия в общуването човек. Това е едно от най-погрешните неща, които може да направите в общуването и работата с други хора. По дефиниция повечето недоразумения се случват, когато двете страни не са се доуточнили, но за сметка на това са имали пълни и завършени предположения за мислите на другия и процесите, които се случват в момента.

Голяма част от езика ни се състои от случайни обобщения и предположения. За целта на темата ни не е нужно да определяме каква точно е същността на обобщенията - дали те са стереотипи и етикетни форми например или не. Факт е, че обобщенията като цяло опростяват езика, но този наистина "мързелив" език премахва същността на действителното общуване. Ако сте наясно какво конкретно притеснява хората и разбирате какво искат, може и да успеете да се справите със ситуацията. Но ако те използват само неясни фрази и обобщения, вие просто ще се загубите в умствената им мъгла. Затова комуникативният процес се нуждае от средство, което да разсее мъглата и да внесе яснота в посланията. Целта на точността в схемите на езика е откриването на колкото се може повече полезна информация, която да "оцвети" представата ни за вътрешното преживяване на другия човек.

Нека се запознаем по конкретно и със самите обобщения. Да започнем с думите "всички", "всеки", "никога". Когато са верни, в тях няма нищо лошо. Например "всяка сутрин слънцето изгрява от изток". Но тези думи по-често се използват за улесняващи възприемането обобщения. Възрастните хора почти не пропускат случай да заключат, че младите хора са много невъзпитани днес, съдейки по постъпката на едно единствено дете. Недоволни жени често описват мъжете с определено качество, твърдейки че "всички мъже са такива". Същото правят и някои мъже по отношение на жените. Направих го и аз по-горе, говорейки за възрастните хора, сякаш всички те са еднакви. Но още по-лошото в нашата професия е, че тези обобщения действат и по отношение на търговските марки. Обикновено, когато вземем даден продукт от позната марка и той се окаже дефектен или некачествен, ние автоматично заключаваме, че цялата продукция, серия или дори всички продукти на тази марка са некачествени. И именно това обобщение споделяме с приятелите си, позовавайки се на собствения си опит, което в повечето случай действа доста убедително... Затова е добре винаги, когато чуете тези думи, да използвате модела на точността, за да стигнете до същността на информацията, която получавате, и да я изтълкувате правилно. При твърдение "Всички услуги на "Х" са бавни и несигурни" задължително попитайте "Всички ли ?". Вероятно ше получите като отговор" Е, не всички. Конкретно ..."- така вече имате по качествена информация и възможност да разгърнете разговора, разбирайки повече за услугата или за преживяванията на събеседника си.

Следващите силни обобщения са следните: "би трябвало"(една от най-манипулативните думи в речта ни, но при други случаи), "не би трябвало", "трябва", "не може". Ако някой си каже, че не може да направи нещо, какъв сигнал изпраща до мозъка си ? Отрицателен, естествено. Ограничаващата бариера става реална и той я възприема като даденост оттук насетне. И ако попитате някого, който не може да направи нещо, защо не успява да го направи, то той обикновено не страда от липса на отговор. Затова може би единственият начин да излезете от омагьосания кръг е да го попитате "Какво би станало, ако можеше да го направиш ?" Задаването на този въпрос създава възможност, която той преди това дори не е съзнавал истински и го кара да разгледа положителните и отрицателните последици от действията си.
Същият процес дава резултат и при вътрешните диалози. Когато си казвате: "Не мога да направя това", следващата ви крачка може да е въпроса: "Какво би станало, ако можех ?" Отговорът ще бъде списък от положителни, създаващи възможности , действия и чувства. Предизвикването на представи за възможности води до нови състояния, нови действия и потенциално нови резултати. Задавайки си този въпрос, ще започнете да променяте физиологията и мисленето си, като ги правите по-положителни. Постигнете ли това, във вас със сигурност ще се роди и въпроса: "Какво ми пречи да направя това още сега ?" и, следователно, да си изясните какво конкретно трябва да промените. Нещо като въздействието на скъпите и престижни марки, които явно имат добри печалби. Смятаме ги за неразумно скъпи и решаваме, че не можем да си ги позволим. Но ако се докоснем до тях и видим въздействието и преимуществата им, често не устояваме и намираме начин да си ги позволим. Така работи цяла една индустрия, защо да не работим по този начин и в ума си ? Към всичко, което ви се поднася като непостижимо за вас или невъзможно, просто подхождайте като към забранените неща в детството - винаги намирайте изобретателен начин да ги нарушите и да удовлетворите желанията и мечтите си.

Следващо важно звено за този модел са обобщените състояния. За тях е необходимо задаването на въпроса "Как конкретно ?" Ако някой ви каже, че се чувства уморен или депресиран, то той описва застинало състояние, без да ви дава каквато и да било информация, по която може да въздействате по положителен начин. Нужно е да го попитате какво конкретно го кара да се чувства така. Най-вероятно отговорът му ще бъде ново обобщение, постигнато чрез думи като "всичко" или "никога", за които вече говорихме. Като "Всички мой планове се провалят напоследък... " Тук е нужна още настоятелност, за да навлезем в същността на въпроса и да открием врата към положителен изглед на емоционалния пейзаж. Помнете - повечето хора са достатъчно силни, за да се справят с всеки проблем сами, но просто имат трудни моменти. Единственото безценно нещо, което може да направите за тях, е да им помогнете да виждат действителното си състояние и възможности.

Към списъка с обобщения спадат и неопределените местоимения. Те са един от най-неприятните видове мъгла. Често сте чували обяснения като: "Те ми пречат на всяка крачка" или "Без тях няма как да продължа напред" Кой са "те" и "тях" ? Това е брилянтна възможност за бягство от действителността, което е много опасно. За вас е нужно да работите с реални и конкретни хора, които създават преградите и ако те не са известни и за събеседника ви, то трябва да му помогнете да си ги изясни.

Стигаме и до оценъчните обобщения. Такова е "прекалено много" например.А въпросът е: "В сравнение с какво ?" За да постигнем разсейване на неяснотата, можем да използваме ново сравнение за проверка. Този метод също се използва доста често от рекламистите. Ако една цена може да изглежда прекалено висока от една гледна точка, то в сравнение с други стойности и възможности, които ни дава, може да изглежда на напълно приемлива цена. Преценката е твърде субективна и затова е добре да избягваме думи като "добър", "лош", "по-добър", "по-лош". Ако ги чуете, задължително попитайте: "Според кого ?" или "Откъде знаеш ?"

Ще завърша с едно много полезно правило в общуването. Предпочитайте въпросите "Как" пред въпросите "Защо". Въпросите "Защо" могат да ви дадат причините и обясненията, оправданията и извиненията. За жалост обаче не носят полезна информация. Не питайте приятеля си защо има проблеми с определена дисциплина. Питайте го какво му е необходимо, за да постигне по-добри резултати. Добрите комуникатори не се интересуват от обясненията защо нещо не е станало. Те искат да разберат как да го направят както трябва - с необходимите качество, ефективност и бързина.

Още публикации за НЛП тук.


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.