Днес ще пиша за някои от впечатленията си от смъртта. Не моята, естествено. Но смъртта като категория в живота ни (чудесно словосъчетание), като представа в мислите ни. "Смърт" е думата, която казват, че звучи страшно в младостта и като преход към паметта за хората, преживели повечко десетилетия. В този смисъл звучи странно, когато аз говоря за това. Приема се едва ли не като лошо предзнаменование, като опасна игра със съдбата. Поне от хората, които вярват в нея. Сякаш не е опасна игра всяка наша крачка, независимо дали безразсъдна или привидно разумна. Не е добре да говорим за смъртта, защото тя е отстъпление от жизнените позиции, не е път, а по-скоро завръщане.
Днес е най-важната задушница в годината. Значим християнски празник.Повечето от вас са чели разказите на Елин Пелин и носят в себе си особено усещане от тях. Не знам дали някога сте присъствали на посрещане на такъв ден в малък град или село. Дали знаете как изглеждат пътищата до местните гробища и самите гробища. Преди часове бях на точно такова място. Някога Вазов написа безсмъртните(надявам се) стихове от "Новото гробище над Сливница". Сега от гробището са останали каменни отломки от заличена памет, без надписи, освен следите от ноктите на хищници, избити преди много десетилетия и надраскали единствения вечен спомен - този за насилието. Днес бях в по-Новото гробище над Сливница, намиращо се съвсем наблизо, но прикрито от естествената преграда на гората.
Попаднах там по настояване на баща ми и наистина не бях идвал от много отдавна. Изпитах чувство от жълти страници. Като да отбелязваш със стара изрезка мястото, до което си стигнал в нова книга. Времето беше мрачно и натежало от приготовления за дъжд. А във въздуха се носеше киселият мирис на вино, с което се очертават безброй кръстове в земята. Божествена напитка и парфюм за мъртвите. Трева, прах и тягостно чувство. Далечният глас на местния свещеник се разливаше спокойно и в пълен контраст с едва напредващите коли и изнервени шофьори - метафорично преплитане на Живот и Смърт.
Преди около седмица(6.06.) бях на целодневна конференция в хотел "City", на която около 30 известни личности и представители на институции обсъждаха проблема с гробищните паркове в България. Макар и да попаднах там по работа, чух идеи и факти, над които се замислих. Сред гостите беше и президентът Ж. Желев, който в изказването си вмъкна нещо важно по отношение на темата: "Трябва да имаме предвид, че човекът е единственото същество, което умира два пъти - веднъж физически с тялото си и още веднъж с изтриването на паметта." А какво е паметта ? Може би извор на истории ? Или просто ротативка с определен брой вариации при едни и същи символи... Самата история винаги е била разказ, който има своя разказвач. Това е причината да не съществува обективен разказ, и дори собствените ни знания не са обективни. Каква е нашата цел тогава ?...
За да бъде картината на деня пълна, се появи и бездомно куче, което не изглеждаше зле и явно беше изхвърлено наскоро от стопаните си. Следва ни през цялото време и когато му дадох храна, то ми подаде лапата си. След което реши, че трябва да ни изпрати и ни следва през целия обратен път, като гледаше гордо и предано, изтичваше напред и ни изчакваше, ръмжейки на останалите кучета по пътя. Сетих се за "Гепи", където циганите подаряваха към всяка покупка и по едно куче. И си мисля, че вероятно животните са единствените същества, които знаят какво е преданост. Ние не я разбираме. За нас е трудно да бъдем дори приятели. Изпитвал съм достатъчно разочарования.Чувам мнения, че днес е по-трудно да бъдеш приятел, отколкото в миналото. Не го вярвам. Просто разпръсваме усилията си в много посоки, без да ценим истински никого. А всеки човек се нуждае от конкретни ценности и критерии, една от които е личността на човека, когото подкрепяш. Няма такова нещо като "да направиш много за приятел". И предпоставката е именно смъртта. За повечето ситуации имаш една единствена възможност да окажеш подкрепата си. Ако в този момент не си зад хората, които са важни в живота ти, то вероятно никога няма да бъдеш. Самото приятелство е постоянна борба с представата за раздялата и смъртта...
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Задушница...
