Да, определено мога да нарека така днешния. Няма да започвам от начало, няма да разказвам и края.
Работа. Дума, която оправдава 1/3 от съществуването ни и поставя рамка на другите 2/3. Досадно е да говоря за нея на хора, които чувстват тежестта й. Но в нея има и лекота. Ако искаш да се забавляваш с работата си, трябва да положиш усилие. Всяко ястие, било то и от емоции, се сервира с прибори и трябва сам да посегнеш към него. Ако захвърлиш приборите и решиш да ядеш със собствените си пръсти, обикновено е по-вкусно. Само внимавайте да не подразните хората с правила на челото и график на гърба...
Жени. Добре позната тема, в която често ставам свидетел на абсурди. Днес общувах дълго с поредния... Не е нужно една жена да подчертава всяка от силните си страни, да прикрива, да твори и накрая наистина да се превръща в художествена измислица. Момичета, не хабете времето си , защото ставате безлични. Никой не търси съвършенство. Това значи мъжете да мислят за страшно много неща едновременно, а ние и на майтап, и наистина, не го правим. Вече съм споменавал какво е усещане за жена. Е, това чувство може и обикновено се поражда от само една неочаквана и запомняща се черта. Подчертавайте едно единствено нещо от външността си, което ви отличава, и бъдете себе си. Това е най-добрият начин да бъдете забелязани и да оставите траен и уникален спомен.
Наивност. Не харесвам хората, които мислят, че вече са стъпили. Не харесвам хората, които си мислят, че са победили. Не харесвам и тези, които си представят живота като молитва. Наивно е някой да смята, че може да ме притежава. Аз не съм обект. Давам само когато усещам емоция от това. Всеки, който ме постави в друга графа, е спомен. А аз не се връщам към спомените. Просто си тръгвам, без да се страхувам от болка.
Динамика - това е единственото, на което принадлежа и само там мога да бъда притежаван.
Мълчание. Няма по-пълноценна форма на общуване. Свобода на мисълта, която се вълнува, самоизразява и докосва другия. Сещам се как го описваше Труман Капоти в "Закуска в "Тифани". Странно усещане. Онази дълбочина, когато двама души общуват повече чрез тишината, отколкото с думи. Приятелското безмълвие измества напрегнатото наддумване, нервното многословие на уж пламенното , а по-скоро повърхностно драматичното приятелство. В живота ни има малко хора, които и дълго време да не си виждал, усещаш, че не е нужно да им разказваш. Но не защото нищо не се е променило. Просто тези мигове са кратки спирки на това, което насича живота ни, без да се променя.
Тази вечер момичето беше точно такова. Седяхме спокойно, докато вечерта бавно ни наобиколи. За час и половина си казахме едва няколко неща. Нямаше защо да говорим повече. От тези малки акценти тя разбра емоциите ми, а аз знаех какво мисли. Знаех и нейните грижи.
Попита ме: "Какво искаш да постигнеш ?" Въпрос, който ми отне доста време. Във физическия свят хората могат да постигнат между телата си единствено музика. Но дали това е предел ?... Отговорих и също толкова тихо и просто.
"Да бъда художник на ума" И тя ме разбра...
Не съм достатъчно ясен ? За съжаление, това е едно от малкото неща, които не мога да ви опиша. Знам също, че тя няма да прочете това тук. Но съм сигурен, че в този момент, когато пиша тези думи, тя се чувства наистина добре. И вероятно се усмихва. Това е нещото, което се надявам да направите и вие, след тези редове. Дали сте ме разбрали ? Това не е толкова важно...
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Тренировъчен ден
