Напоследък се събраха много издънки. А покрай тях и големи плакати от грозно лицемерие, безотговорност и популизъм. Неминуемо залепват в съзнанието ти и при опит да ги отлепиш, се оказва, че са залепени с нискокачествено и евтино продаващо се лепило. То оставя трайни следи - непредсказуеми и не винаги поправими... Може би това е големият ни проблем - в каквото и да участваме, каквото и да изграждаме, накрая разбираме, че лепилото, което сме избрали да извърши процеса, не струва. Чакаме магия и те ни я продават. Или по-скоро продават нас...
Все пак идеята ми днес не е да се самосъжаляваме или да говорим говореното. По-добре е да отворим очи. След това да се запитаме какво виждаме. Да отговорим какво не ни харесва без да се замисляме и да се замислим как да отговорим. Но не като поучаваме или порицаваме другите. Нека започнам от нас самите. Критиката почти никога не променя. Но промяната - тя завладява...
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Прости и ясни послания за живот
