Основни правила при изучаването и влиянието върху човешките системи:
* Частите на всяка система комуникират помежду си; човешките системи са свръхкомуникационни, суперобменни, психологични.
* Всяка човешка система е разположена в среда като във всеки един момент поне една част от системата се намира в комуникация, обмен, взаимодействие с външната среда и поне с още една друга част на системата.
* Системите постоянно се променят; а човешките системи са най-динамичните, най-адаптивните и най-сложните.
* Поведението на една човешка система не може да бъде предсказано, предвидено на основата на поведението на една отделна нейна част.
* Всички системи, в това число и човешките, имат сходни характеристики.
* Множество хора (например, т.нар. мениджъри) си мислят, виждат човешките системи (организации) като механизми, които могат да бъдат управляват по правила и процедури. Не е възможно обаче един мениджър да контролира напълно какво ще се случи в една самоорганизаираща се човешка система.
* Ако в една човешка система се прилага твърде много контрол "отгоре-надолу", креативността и продуктивността на системата се потискат, блокират и системата става дезадаптивна.
* Човешката система като цяло работи, функционира по начин различен от начина, по който функционират отделните й части и подсистеми.
* Отделните части на една човешка система не могат да правят това, което системата прави като едно цяло, но могат да създават модели на системата, част от която са.
* Всяка част от системата прави нещо специфично и динамичната им съвкупност прави системата едно цяло.
* Психологическото благополучие на всеки отделен елемент се определя от мястото му в системата на междуличностните отношения, детерминирани от емоционалните връзки, взаимните симпатии и антипатии, взаимното привличане и отблъскване
* Не съшествува такава позиция, която може да се определи като предпочитана, най-добра за наблюдение на една човешка система , като при това и възприятията на всеки един наблюдател за дадена човешка системна могат да са напълно погрешни.
* Съгласно постулатите на гещалт психологията не можем да видим пряко обективната действителност на една човешка система, т.е. да сме напълно обективни. Нашите умствени модели, в т.ч. и тези за света и за човешките системи в него са дълбоко пропити от личните ни непроверени, субективни допускания, така, че е лесно да се направи грешка при опитите да се разбере една човешка система и да се предприемат действия, свързани с нея!
* Другите наблюдатели използват различни от нашите умствени модели за света и системите в него.
* Няма стабилна човешка система.
* Малки външни въздействия могат да причинят голям, значителен вътрешен ефект.
* Човешките системи са постоянно насочени към търсене на динамично равновесие в средата си, към саморганизация.
* Частите на системата не могат да вместят цялото.
* Човешката система умира, ако един от елементите й установи тотален контрол върху функционирането и развитието й.
* Можем да прогнозираме бъдещето на една човешка система като построяваме възможни планове, сценарии за развитието на системата (невро-символни модели), но това са само предвиждания за различните възможности, а не знания за бъдещето на системата.
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
