Вилхелм Вундт (1832-1920) е немски философ и психолог, един от основоположниците на психологическата наука. Изучава медицина в университетите в Хайделберг и в Берлин. От 1875 г. е професор по философия в Лайпциг, където организира и първата в света лаборатория по експериментална психология, която дълги години е най-важният международен център по психология в Европа и САЩ.
В своите изследвания Вундт се опитва да наложи експерименталния метод, познат от естествознанието, при който за научен факт се счита само това явление, което може да се наблюдава винаги при конкретни тъждествени условия. Оказва се обаче, че този метод е непригоден за изследването на такива психични конструкти като речта и мисленето. Така Вундт стига до заключението, че освен изповядвания от него експериментален метод е необходим и съвсем различен, описателен и исторически метод за обяснение на психичните процеси и отношения. Необходим е анализ на продуктите на културата - езика, митовете, обичаите, изкуствата, бита. Така Вундт поставя началото на своята „психология на народите” или „народопсихология”.
Съвместният живот на хората предизвиква явления, които въпреки несъмнения си психологически характер, не могат да бъдат обяснени от условията и законите на индивидуалния душевен живот.
Народопсихологията трябва да обхваща онези психологически явления, които представляват продукти на съвместното съществуване и взаимодействие между хората. Следователно тя не може да обхване онези области, в които е отразено преобладаващото влияние на личността, примерно литературата, изкуството, науката. В тези продукти на човешката дейност според Вундт има много индивидуалност – онова, което се ражда от специфичните особености на ума и характера на отделните хора. Затова в посочените сфери влиянието на народния дух трябва да се счита за второстепенно. Той се проявява преди всичко в продуктите на колективното творчество на хората; при това неговите влияния се разпространяват в структурите на индивидуалната човешка психика, незадължително на нивото на високата рационална рефлексия. Действителното и “пълнокръвно” въплъщение на живота на народната душа според Вундт можем да наблюдаваме само в три сфери – в езика, митологията и обичаите. Взети заедно, те са своего рода “троен съюз” на фундаменталните структурни характеристики на народния дух. В рамките на душата на народа езикът, митовете и обичаите изпълняват същите функции, които в рамките на душата на отделния човек изпълняват представите, чувствата и волята. Разумната дейност на душата, която има свой извор на представи, изразява собственото битие в езикови форми.Чувствата, които се коренят в афектите, раждат мита. Волята се въплъщава в конкретни човешки постъпки, съгласуващи се с нормите на обичая. Езикът, митовете и обичаите не са продукти на индивидуален ум. Техните форми са се изграждали и променяли в процеса на многовековната естествена еволюция на човешкия род. Езикът, митовете и обичаите са дошли на бял свят не от “мъдростта” на някакви конкретни индивиди, а от “мъдростта” на човешкото общество като цяло. Развитието на индивидуалното мислене е невъзможно да се представи извън инструменталния контекст на езиковите структури. Мисловният процес винаги се въплъщава в езиковите форми. Но езикът като феномен възниква само в обществото – като средство за комуникация на мислещите същества.
Основните области на народопсихологията са езикът, митовете, обичаите. Езикът, митологията и обичаите представляват самият дух на народа в неговия относително изчистен индивидуален вид, който обуславя всички останали процеси.
Езикът съдържа колективна форма на съществуващите в духа на народа представи и законите за връзките между тях; митовете представляват съдържанието на тези представи, а обичаите - възникналата от тези представи колективна насоченост на волята. Под думата “мит” се разбира целия първобитен мироглед, а под думата “обичай” – всички зачатъци на правов ред. Народопсихологията изследва тези три области и тяхното взаимодействие - езикът е форма на мита; обичаят изразява мита и го развива.
Вундт противопоставя “народопсихологията” не само на индивидуалната психология, но и на такива раздели на психологическото знание като “психология на расите” и “психология на тълпата”. Последните две концентрират вниманието си на явления с надиндивидуален произход. Но Вундт остава верен на “специфичната немска” интелектуална традиция, идейните хоризонти на която се определят първоначално от романтиците и Хегел, а впоследствие от представителите на историческата школа по право и политическа икономика.
Истински субект на глобалния социокултурен процес за Вундт, като носител на упоменатата от националната традиция мисъл, е именно народът като особена социална общност, съвкупност от хора, които живеят на определена територия, подчиняват се на властта на една държава, имат общо културно-историческо наследство и говорят един език. Вундт се интересува именно от психологията на народа, а не от някаква друга социално-групова единица. “Народопсихологията” в разбиранията на Вундт не е тъждествена с колективната психология в широк смисъл. Други социални общности също имат своя “душа”, примерно “душа на тълпата”, с изучаването на която се занимава Гюстав Льобон. Но душата на тълпата и душата на народа са различни неща. Именно народите влизат в историята на човечеството като реални творци на основополагащите форми на духовната култура, именно те са истински субекти на културно-историческата практика.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Вундт, В. Проблеми на психологията на народите, Санкт-Петербург, 2001
2. www.peoples.ru/science/psihology/wundt/
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
