Съвсем наскоро в ефира на бTV се появи ново предаване, наречено "Великолепната шесторка". В него 12 музиканти и популярни лица пеят в дуети в подкрепа на каузата "Могилино". Беше обявено, че зрителите ще могат да гласуват на посочени в предаването телефони, като приходите от вота отиват изцяло за каузата на децата от дома в с. Могилино. В предаването е обявена и банкова сметка за набиране на средства.
Всички приходи от гласуването ще бъдат предоставени на УНИЦЕФ (unicef.org). Те ще бъдат изразходвани за построяване на т.нар. "Малка къща за деца", в която първоначално 15 деца от Могилино ще бъдат преместени в среда, близка до семейната.
УНИЦЕФ ще инвестира средства и в обучение на специалисти, които ще работят с децата, така че те да достигнат пълния си интелектуален капацитет. Ще бъде купено и специализирано медицинско и рехабилитационно оборудване за нуждаещите се деца. От тук може да се изтегли и конкретния план за действие.
Всичко това ни изглежда твърде хубаво, за да е истина. Следих коментарите в мрежата и те показват обичайната температура на негативизъм. Амплитудата с Българската Коледа е минимална, да не говорим, че сравнението е постоянно. Да, безспорно това е и рейтингова кампания на бTV, но и нещо повече. Тя е крачка към образуването на гражданско общество - това, което винаги ни е липсвало. Стана модерно напоследък да се говори за ПР, влияние и интереси, но забравяме да се променяме. Иначе политиката винаги е била мръсна работа, независимо дали институционална, медиина или корпоративна. В основата на всяка стратегия за позиции стои егоцентризмът, не алтруизмът.
Всички приходи от гласуването ще бъдат предоставени на УНИЦЕФ (unicef.org). Те ще бъдат изразходвани за построяване на т.нар. "Малка къща за деца", в която първоначално 15 деца от Могилино ще бъдат преместени в среда, близка до семейната.
УНИЦЕФ ще инвестира средства и в обучение на специалисти, които ще работят с децата, така че те да достигнат пълния си интелектуален капацитет. Ще бъде купено и специализирано медицинско и рехабилитационно оборудване за нуждаещите се деца. От тук може да се изтегли и конкретния план за действие.
Всичко това ни изглежда твърде хубаво, за да е истина. Следих коментарите в мрежата и те показват обичайната температура на негативизъм. Амплитудата с Българската Коледа е минимална, да не говорим, че сравнението е постоянно. Да, безспорно това е и рейтингова кампания на бTV, но и нещо повече. Тя е крачка към образуването на гражданско общество - това, което винаги ни е липсвало. Стана модерно напоследък да се говори за ПР, влияние и интереси, но забравяме да се променяме. Иначе политиката винаги е била мръсна работа, независимо дали институционална, медиина или корпоративна. В основата на всяка стратегия за позиции стои егоцентризмът, не алтруизмът.
Колкото и да се изговори за кампанията "Не сте сами", аз ценя от нея един основен факт - макар за кратко, тя ни обедини. Именно тези обединения на интереси и цели са силата на гражданското общество. И това е един от моделите, които могат да направят малко по-съвършена демокрацията в днешния й вид.
Лесно е да обвиняваме и недоволстваме. Стремим се да дефинираме Виновния и да отбележим, че той обезсмисля усилията ни. Срещам този модел страшно често в родната действителност. Казваме си "Е, щом е така..., аз няма пък..." И сякаш сме квит с другите, но всъщност всички губим от солидарното си бездействие. Затова аз подкрепям подобни кампании и си мисля, че с повече такъв ПР ще живеем на доста по-добро място. Държавата не може непрестанно да ни е виновна, защото ние я съставляваме. А напоследък го правим най-вече чрез безразличие. Отговорността и критиката към едно не обезсмисля отговорността към друго.
Иначе бTV може малко по-рядко да споменава очевидната си подкрепа...
Струва ми се, че и жанрът е добре подбран. По-лекия и развлекателен жанр е масово търсения и гледания, постига се широка обществена информираност и по-голяма чуваемост. Формата е приятна и привлекателна, а усмивката винаги е била по-добър стимул от болката. Надявам се предаването да не се ограничи само до събирането на пари, а да допринесе действително за изграждането на диалог, в който по-често да виждаме и истината, без одеждите, изтъкани от поредния цар.
Ето и част от хората в ефир, които решиха да помогнат на себе си, но и на другите:
Данчо Караджов избра за дуетна половинка Мариана Векилска, Мариана Попова хареса Тити Папазов, Рени избра Николай Свинаров, Дичо – Нели от Survivor, Деси Добрева – Мартин Захариев, а Веселин Маринов – Мисис България Румяна Маринова.
Те всички ще пеят. Но не за пари. И не само за известност, защото повечето от тях едва ли ще станат по-големи звезди. Живеем в България.
А това е стихотворението, създадено от Лора Граймс, в един особен момент:
Аз съм човекът
По Лора
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Лесно е да обвиняваме и недоволстваме. Стремим се да дефинираме Виновния и да отбележим, че той обезсмисля усилията ни. Срещам този модел страшно често в родната действителност. Казваме си "Е, щом е така..., аз няма пък..." И сякаш сме квит с другите, но всъщност всички губим от солидарното си бездействие. Затова аз подкрепям подобни кампании и си мисля, че с повече такъв ПР ще живеем на доста по-добро място. Държавата не може непрестанно да ни е виновна, защото ние я съставляваме. А напоследък го правим най-вече чрез безразличие. Отговорността и критиката към едно не обезсмисля отговорността към друго.
Иначе бTV може малко по-рядко да споменава очевидната си подкрепа...
Струва ми се, че и жанрът е добре подбран. По-лекия и развлекателен жанр е масово търсения и гледания, постига се широка обществена информираност и по-голяма чуваемост. Формата е приятна и привлекателна, а усмивката винаги е била по-добър стимул от болката. Надявам се предаването да не се ограничи само до събирането на пари, а да допринесе действително за изграждането на диалог, в който по-често да виждаме и истината, без одеждите, изтъкани от поредния цар.
Ето и част от хората в ефир, които решиха да помогнат на себе си, но и на другите:
Данчо Караджов избра за дуетна половинка Мариана Векилска, Мариана Попова хареса Тити Папазов, Рени избра Николай Свинаров, Дичо – Нели от Survivor, Деси Добрева – Мартин Захариев, а Веселин Маринов – Мисис България Румяна Маринова.
Те всички ще пеят. Но не за пари. И не само за известност, защото повечето от тях едва ли ще станат по-големи звезди. Живеем в България.
А това е стихотворението, създадено от Лора Граймс, в един особен момент:
Аз съм човекът
По Лора
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му.
Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията "Училище без насилие".
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
