Отвъд ириса...

През 1920, Карл Йънг публикува “Психологически типове”, където е представена психологическа система, върху която много от съвременните психологически теории са основани. Първо, според Йънг, съществуват два вида начини за живеене в света – екстровертност и интровертност. Някои хора виждат това като разлика между “социален” и “индивидуалист”, “приказлив” и “тих”, и т.н. Това не е първоначалната идея на Йънг. Екстровертността е фокусирането върху материалния външен свят и взаимодействието с него. Интровертността е фокусиране върху вътрешния умствен свят и взаимодействието с него.

Според Йънг, освен това съществуват четири базови функции, две от които възприемащи, а другите две преценяващи. Възприемащите функции представляват двата базови начина за възприемане на данни за даден свят (външен или вътрешен). Първата са сетивата, които разглеждат единствено конкретния обект. Втората е интуиция, която забелязва шаблоните, и това, което е скрито под повърхността. Двете преценяващи функции са мислене и чувства и това не са буквално популярните значения на думите. Мисленето като функция е процес, който взима решения въз основа на обективни критерии. Чувстването е процес, който взима решения, базирани на това как те се отнасят към други хора, или лични, субективни ценности.

Всяка от тези функции има екстровертен и интровертен аспект, което означава, че съществуват осем функции:
Екстровертна сетивност
Интровертна сетивност
Екстровертна интуиция
Екстровертно мислене
Интровертно мислене
Екстровертни чувства
Интровертни чувства

Това са осем функции, които използваме ежедневно, всяка минута. Използваме всичките от време на време, но има такива, които предпочитаме. В някои функции сме изключително умели и ни идват автоматично, в други не сме много добри и са нужни специални усилия в извикването им. Функциите са:

1. Сетивност

Сетивността е процеса на запознаването със информация от сетивата и често включва действия въз основа на нея, които не включват преценка. Сетивната информация е конкретна и ясна по същността си. При сетивата фокуса е върху преживяването, върху фактите и данните. Като процес на възприятие, това е повече от стимулиране на петте сетива. Това е осъзнаването на тази стимулация и реалното излизане навън в ситуацията или навътре в спомените за нещо преживяно.

Екстровертна сетивност – Това е изживяването и забелязването на нещата от физическия свят, гледане за видими реакции и важна информация. Ти си едно с преживяването. Няма “наименоване” или описване – само чисто, живо преживяване. Цялата сцена идва в главата ти почти едновременно. Детайлните описания са нещо, което извиква екстравертната сетивност, както и други видове стимулация. Процеса е моментен и свързан със събитията от конкретната ситуация. Използва се в настоящето и помага да знаем какво се случва наистина във физическия свят и да се адаптираме към него. Екстравертната сетивност се активира, когато търсим информация, която ни е интересна. Така възприемаме резултатите от мач, местоположенията на ресторантите, имената на героите в сериали. Може да включва и активно търсене на повече преживявания, докато всичко е изпитано или нещо друго грабне вниманието ни. Свързани поведения включват изяждане на кутия шоколадови бонбони, за да се опитат всички вкусове, свирене на инструмент часове наред за удоволствие, както и постоянно задаване на въпроси, търсещи нещо по-специфично.

Интровертна сетивност – Спомняне на минали преживявания, извикване на подробна информация и нещата, към които е свързана. Интровертната сетивност често включва запаменяване на информация и сравняването на сегашните преживявания с минали. Сегашните преживявания или думи автоматично се свързват с предишни и разликата или приликата се забелязва – примерно се забелязва, че вкуса на храната не е същия. Интровертната сетивност също оперира, когато някой ви напомня за някого. Понякога чувство, свързано с запомнен образ, идва заедно със самия образ. Ако образа е силен, тялото ви преживява спомена наново. Това често е свързано с носталгия и желание нещата да се върнат към начина, по който са били.

2.Интуиция

Интуицията е процес на осъзнаване на абстрактна информация като символи, концепции и значения. Това е “знаенето” какво нещо означава, как се отнася към нещо друго или какво може да се случи. Някои я наричат “шесто чувство”. Понякога този процес се задейства от външно събитие, а понякога тази информация просто изскача в съзнанието ни.

Екстровертна интуиция – забелязване на отношения, подтекст и възможности. Екстровертната интуиция включва виждането на “ако”-та, с много различни начини да се представи реалността. Чрез този процес можем да задържаме много различни си идеи, мисли и вярвания едновременно в умовете си, предполагайки, че всички могат да са верни. Тези нишки се вплитат в общото осъзнаване. Това често е свързано с чувство на спешност. Импровизираната стратегия или идея се появява в резултат на сегашните ни действия, не като нещо предварително формирано цяло. Екстровертната интуиция включва осъзнаването, че винаги има друг начин. Пример е слушането на твърдение, казано от приятел и разбирането точно какво има предвид, след което слушането на пример, противоречащ на твърдението и разбирането на тази гледна точка едновременно с първата. Резултатът е колебание кое е истинското значение от всички възможни.

Интровертна интуиция – Предвиждане на последствия, измисляне на нови идеи, внезапни “проблясъци”. Интровертнат интуиция често включва чувство за това как нещата ще бъдат. Детайлите невинаги са ясни, но при концентрация се изясняват. Използвайки този процес, често сме способни да извикаме картини от бъдещето или поне чувство за това, което ще стане, преди да имаме нещо конкретно. Понякога това е осъзнаване на това какво се случва някъде другаде, без да имаме сетивна информация. Друг път интровертната интуиция създава “от нищото” нови планове, шаблони, теории и обяснения. Това са типа идеи, при които казваме “Еврика!”. Тези преживявания често се възприемат като “парапсихични”. Чувството за бъдещето или за истинското значение на нещата, които идват от интровертната интуиция имат качество на задължителност – те не позволяват колебание и изискват моментална реакция.

3.Мислене

Процес на оценяване и правене на обективни преценки. Ползвайки този процес се откъсваме от персоналните си ценности и търсим решения, основани на фундаментални принципи. Оценяването на базата на обективни стандарти, анализа, базиран на принципи, логиката и причинно-следствените връзки са примери за процеса на мислене.

Екстровертно мислене – организиране, сегментиране, подреждане и прилагане на логика и критерии. Екстровертното мислене помага да огранизираме средата и идеите си чрез графики, таблици, списъци и т.н. Понякога организирането, което екстровертното мислене проявява, е по-абстрактно, например логически аргумент, създаден с цел да “пренареди” нечий мислен процес. Пример е, когато кажем логически аргумент от типа “Ако направиш това, последствията ще са такива”. Екстровертното мислене помага лесно да следваме чужда логика или подредба. То също помага да забележим липсата на нещо - ако някой каже, че ще говори за четири неща, а говори само за три. Като цяло, то помага да организираме много аспекти от живота си и да направим необходимото за постигане на целите си.

Интровертно мислене – анализиране, категоризиране и осъзнаване как нещо работи. Интровертното мислене често включва намиране на точния израз, представящ идея стегнато и ясно. Използването му е като вътрешно чувство за базовите качества на нещо, забелязването на специфичните неща, които го правят това, което е. То включва вътрешен процес на раздробяване на принципи и идеи на съставните им части. Ползва се при решаване на проблеми, анализ или осъвършенстване на идея. Процеса се наблюдава в разглобяването на предмети идеи, в търсене на това, което ги кара да работят, както и оглеждането на проблем от различни страни, в търсене на несъответствие. При последния процес се търси “точката на баланс”, където проблемите могат да се решат чрез минимално усилие и неблагоприятни странични ефекти.

4.Чувства

Чувстването е процес на правене на оценки, базирани на това, което е важно, където персоналните, междуличностни и универсални ценности ни насочват. Използването на умствения процес на чувстването ситуации и информация се преценяват субективно. Ефекта върху хората, обстоятелствата, адекватността към ситуацията, хармонията, предпочитания се включват при тази преценка. Претеглянето на ценности, размишнението върху етични и морални въпроси, свързани с лични и междуличностни цели, вярването в нещо. Всички използват този процес.

Екстровертни чувства – Вниманието за другите и реакцията спрямо тях. Процесът на екстровертно чувстване се използва за конкретни хора и ситуации и има най-вече връзка с конкретната ситауция. Когато хората изчезнат от полезрението ни, се пренастройваме към новите хора и ситуации. Процесът помага да “смажем колелетата” на социалното общуване. Често процесът включва желание за близост (или далечина) спрямо други и отваряне към света. Учтивостта, доброто и приятелското отношение, съобразяването с другите и със ситуацията често гравитират около процеса на екстровертните чувства. Поведение, свързано с него, е спомнянето на рожденни дни, избирането на подходяща картичка или подарък. Поддържането на контакт, смехът, когато другите се смеят, и опитите да се стимулират хората да се държат мило едни с други, включват екстровертни чувства. Чрез този процес отговаряме към изразени и дори неизразени искания и нужди на другите. Процеса включва и питането на другите за тези нужди и предпочитания, както и откриване на собствената личност като стимул те да направят същото. Това стартира разговор и ни позволява да разберем повече, с цел съобразяване поведението ни с тях.

Интровертни чувства – оценка на важност и поддържане на последователсност в ценностите. Често е трудно да се изразят с думи ценностите, използвани в този вид преценка, защото са свързани повече с образи и чувства, отколкото с думи. Като съзнателен процес, включва филтрирането на информация спрямо това, което е ценно и нужно. Процеса се активира, когато основна ценност е заплашена и си мислим “Понякога, някои неща трябва да бъдат казани!”. През повечето време обаче процеса работи вътрешно и рядко е директно изразен – изразява се неявно чрез действията ни. Процеса помага да знаем дали хората срещу нас са фалшиви или неискрени, както и дали са добри по душа. Това е като вътрешно чувство за “есенцията” на човек или дейност и наблюдението на действията на човек, с внимателно разграничение на оттенъците им. Когато ценностите и убежденията на някой друг се покажат съвпадащи с нашите, чувстваме родство и желаем да се свържем с тях.


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.