Творец

Скоро случайно привлекоха вниманието ми стиховете на Салваторе Квазимодо и реших да ги прочета. За кой ли път ми направи впечатление следното. Ето приблизителния превод на едно от харесалите ми стихотворения:

Без спомен за смъртта


Дървета и реки
набъбват с пролетта.
Но аз, потънал в теб, любима,
не чувам днес дълбокия й глас.

Без спомен за смъртта,
с тела съединени,
гърмът на второто пришествие
ще ни събуди юноши.

Тук никой не дочува
диханието тихо на кръвта ни !

Превърнала се в клон,
на твойта гръд сега цъфти
ръката ми.

С води, дървета и скали,
при полъха на въздуха,
днес цялата природа ражда.

А това е краят на едно от последните му стихотворения:

...
и аз отново заминавах,
скрил себе си в нощта, от страх,
че утрото не ще ме пусне...

Та за този неприятен феномен ставаше въпрос. Винаги се получава малко тъжно...

Това исках да кажа. Който разбрал- разбрал.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.