Моята чаша


Метафората е приказен способ, защото в нея винаги има магия. Магия на преноса и внушенията. Целият ни живот е една голяма метафора и почти всичките ни силни усещания са породени от осъзнати метафори. Затова ще разглеждам метафората като усещане и възприятие.


Искам да ви задам един въпрос. Той със сигурност е познат за вас. "Наполовина празна ли е тази чаша или наполовина пълна ?" Имах намерение да го пусна като анкета, но се отказах. Знам отговора, който ще получа. Задавал съм доста пъти този въпрос и почти винаги са ми отговаряли"Естествено, че е наполовина пълна." Е, има и хора, които мислят по-песимистично, като го наричат реализъм. Но на мен не ми харесва нито единия, нито другия отговор.


Аз бих отвърнал "Няма значение. Важното е вътре да има тоник." Защо казвам всичко това ? Хората се занимават с комуникация. И всекидневно правят десетки избори и оценки. Не е толкова важна гледната ни точка, колкото ограниченията, които приемаме. Дихотомният въпрос е най-простият пример за ограничение. Всъщност, винаги имаме право на трети избор. Можем да приемем или да отхвърлим, но можем и да решим, че това не е важно, и да придадем значение на нещо друго. Лесно е да приемеш наложена значимост. Трудно е да направиш третия избор, да придадеш смисъл. Защото той е отговорност. Защото единственият благоприятен изход е твоята победа. Защото трябва да поемеш риск и да играеш докрай.


Виждам, че много хора твърде рядко забелязват третия избор в живота си - само по въпросите, които слагат в кавички и пишат с главна буква. И живеят по модела и ценностите на предишни животи.

Ами вие ? Какво щяхте да отговорите ? Кои са важните неща за вас и кои просто доказвате ?



Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.