6 малки неща, които ме радват

Снимак:Niffty

На свой ред приемам поканата да споделя 6 малки неща, които ме радват. Тази блог-игра ми се стори любопитна, особено заради възможността хората, които стоят зад блоговете в България, да говорят за себе си по един по-различен начин. Ето и моите 6 неща:

Краткият разказ. Имам предвид всяка кратка форма на разказване. Винаги предпочитам да прочета разказ пред роман, да гледам късометражно кино пред пълнометражно, да видя началото на история, вместо да видя края й. Обичам силните и неразвити идеи, които те карат да погледнеш встрани. Не е нужно да прочетеш цял роман от 600 стр., за да разбереш една единствена идея. Много по-въздействащо е за мен да я видя родена на 2 страници и да я довърша в мислите си. Затова обичам кратките форми във всяко изкуство и те ми дават най-силно вдъхновение. Защото са недозказани и пораждат потребност да потърсиш отговор около себе си и според себе си. Човек неминуемо се ражда разказвач в собствения си свят и това определя цветовете на живота му.
5 минути с особен човек. "Особен" ще рече всеки, който успее да ме изненада с гледната си точка. Целият ми живот са основава на комуникацията и прaвилното й използване и винаги, когато се докосвам до непознато светоусещане, истински се радвам. Не е нужно да опознавам всеки такъв човек - просто това е ситуацията, в която най-често се изумявам в какви неща хората откриват мотивация и щастие.
Лилавият цвят. Чувствам близко всяко нещо, в което съм го срещнал. Този цвят е по-странен от останалите. В него има тъмнина и енергия. Но и особена живителна сила, която може да погълне всичко, дори без тревожността на червения цвят. Този цвят е близък до цвета на магията в книгите на Пратчет и винаги е свързван с мистиката. В египетската митология го наричат "цвета на Озирис" и се свързва с енигматичност и воля.
Музиката като огледало на момента. Повечето хора са изпитвали какво значи да чуеш точната музика в точния момент. Винаги променя. Настроението, посоката, решителността. Това е и причината да слушам всякакви стилове музика с малки изключения - просто често не съзнаваш от какво се нуждаеш и е добре да позволиш на музиката сама да стигне до теб. В живота си никога не съм попълвал графа, интересуваща се от музикалните ми предпочитания.
Малък, но показателен жест. Ценя ужасно много жестовете. Малко са нещата, които могат да ме развълнуват повече от непринуденото съпричастие и усет за подходящия момент. Те ми казват много повече от думите и откровенията. И в повечето случаи са по-истински. Съзнавам, че в изпълнението на един жест често се влага интерес и имам безпогрешна система за оценяване на хората около мен. За себе си имам един термин - "восъчни хора". Това са тези, които са активни само когато стане горещо около тях. Мнозина не съзнават, че когато възникне ситуация, да се чудиш какво да направиш е равносилно на това, да не предприемеш действие. Не е страшно безсилието да е резултат. Неприятно е, когато е презумпция. Всяка моя проверка цели да отсее тези хора, независимо какво съм мислел преди това. Но пак се връщам към същината - жестът е по-ценен от думите, защото винаги изисква да отнемеш нещо от себе си по пътя на изразяване.
Жена с естествен чар. Това ще остане без коментар. Казвал съм го много пъти. Мисля, че тази кратка форма в четири думи е съвършена.