Отвъд ириса...

Честит празник, скъпи деца !

Да бъдете живи, здрави, усмихнати и имайки предвид специфичната детска аудитория, четяща този блог - много палави. :D

Няма да започвам с призиви като "Правете деца !" (макар че подобна ми беше мисълта :)), но този ден наистина смесва по чуден начин миналото и бъдещето. Миналото, което сме изгубили или съхранили тайно в себе си и бъдещето, на което гледаме като подарък, което ни вълнува и изпълва с надежда, че ще приеме това, което създаваме, нашите творения. Безценна е дори самата идея за такъв празник, защото ни кара поне веднъж да осъзнаем колко красиво и незаменимо е да дадеш живот. И не само защото по този начин открадваме още една частица от времето за нашата същност. Пулсът на още едно сърце може да заглуши шума на целия свят, децата не веднъж са ни доказвали, че свободното сърце не познава граници...

Като деца не сме познавали света. Днес също не го познаваме, но пък знаем правилата му. Децата винаги са обичали да се разхождат по граници, а ние знаем значението на понятия като "опасно". Би било чудесно да има дни, в които да не мислим за правила, защото, макар и да са създадени от нас, винаги сме ги чувствали чужди. Поне веднъж да излезем от рамката "трябва...".

Спирам дотук, защото днес не ми се удаде възможност и време да направя нищо детинско. И мисля, че сега е моментът да се поправя. Отивам да върша нощни пакости като голямо дете... :)

Снимка: Васи


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.