Отвъд ириса...

Скоро проведен спор ме накара да кажа доста неща по този морален казус. Всички знаят какво се случи. И винаги скръбта остава за засегнатите. За мен е важно общественото мнение, което се формира в медиите. Един след друг именити журналисти се изредиха в ролята на съдници и си свършиха добре работата.А въпросът, на които получих отговор, е "Кое е по-силно - любовта или омразата ?".

Очевидно е, че Максим допусна грешка. И ще получи своето жестоко наказание за това. Не защото е известен, а защото беше обичан. Скъса се тънката нишка между любовта и омразата. А сюжетът на "Престъпление и наказание" вече е ежедневие за човека, който ни караше да се гордеем, неочаквано покори недостигани граници и плени два пъти целия свят с магическата красота, която създаваше. Всичко това беше забравено на момента или поне загуби своя глас. Когато чуеш какво се е случило, изпитваш болка и съжаление, но когато научиш фактите и коментарите, сърцето ти се затваря. Лесно е да осъдиш, защото жестокостта е водещата ни защитна система. И забравяме, че най-големият и труден жест в живота е да простиш. Да дадеш втори шанс, когато не можеш да получиш същото.

Максим предизвика трагедия. И върху себе си изкупва грешката на десетки. Но ако сме честни, колко от нас никога не са допускали възможност за подобни грешки ? Колко са шофьорите, които никога не са карали с толкова алкохол в кръвта ? Чувал съм Слави Трифонов да казва в ефир, че е карал с 200км/ч през нощта, защото е бързал. Дали това е безопасно за другите ? Каква е разликата между обикновения човек и убиеца ? Ще кажа късмет, защото не вярвам в съдбата.

Престъплението винаги води до наказание. Вероятно знаете какво е усещането да стоиш пред отворен гроб. Но какво е чувството да си този , който го е предизвикал и ще го затвори ? Нима не е достатъчно ? Докога ще отделяме повече време да мразим, отколкото да обичаме ?

Наистина ли да унищожим нещо прекрасно, е отплата и може да ни промени или е просто начин да се чувстваме по-добре ? Сещам се за една запомняща се сцена от шедьовъра "Боен клуб", в която Тайлър Дърдън оправда безсмислената жестокост с думите: "Просто исках да размажа нещо красиво..."


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.