Отвъд ириса...

Откъс от книгата на Любомир Розенщайн
"Розовите очила на душата"
Оригиналният текст може да бъде прочетен в
Българският блог за Неврoлингвистично програмиране
снимка: exper

В българския език думата "верига" означава както навързани едно за друго неща, така и окова, което сковава, тежи, влачи се зад нас и не ни дава да помръднем. В нашия вътрешен свят година след година ние навързваме едно след друго психичните си състояния във верига, която става все по-тежка и все по-мъчително е оттърсването от нея. Уж създадена за вътрешно улеснение, за да не трябва да прахосваме прекалено много енергия в обработване на информация, веригата в един момент започва да спъва. Започва да пречи: все по-малко внимание обръщаме на новата информация, която постъпва отвън и все повече по навик намираме сходства с нещо, което вече сме запомнили някога. Това ни отдалечава от света такъв, какъвто е навън и все повече ни затваря в една остаряваща, затова ограничаваща и невярна картина на света.

Новите изследвания на мозъчната дейност показват, че мозъкът ни не складира преживяванията подобно на библиотечен каталог: всяко от тях категоризирано в отделно надписано чекмедженце, а използва различни, дори и в чисто физическото си местоположение, "складове" за да запише накъсано отделни фрагменти от тях. На езика на електричеството и вълните - езика, с който нашият мозък работи, тези парченца преживяване са запаметени като парченце възприятие. Не парченцата, а връзките между тях са самото психично състояние и мозъкът има необятна за днешните ни представи възможност да създава и да съчетава, и да пресъздава отново тези връзки; да ражда от мозайката съхранена информация без съмнение най-удивителните творби, на които човек е способен: неговите собствени преживявания.

Но това е само първата стъпка. Някъде в бездънния ресурс на паметта се създават и връзки между отделните психични състояния. Мозъкът се "научава" да поддържа веднъж създадените връзки: по-лесно е да се повтори вече изминатият път, отколкото да се прокарват нови пътеки. Не връзките, но възможността отново да бъдат повторени, е най-съществената част от овладяването на околната среда. Ние казваме, че човек е порасъл, когато достатъчно възможности са вече експериментирани, достатъчно реакции са вече изработени и във всекидневието е по-вероятно човек да отговори на сетивната информация с вече позната комбинация от връзки - с вече преживяно вътрешно състояние.
Понякога наричаме това помъдряване. Но то е и нашата клопка.

Колкото по-лесно става да се връщаме към познати психични състояния, толкова повече заето е пространството за нещо ново. Лишаваме се от сетивната възприемчивост на малкото дете, за което всичко може да е досега невидяно, нечуто, неусетено - не-преживяно. Веригата на състоянията прави живота ни по-лесен, по-разбираем, по-предсказуем, но заедно с това и по-скучен, по-известен и по-сив. Веригата на състоянията прави и нас самите по-предсказуеми, по-скучни и по-сиви. Не че мозъкът ни изведнъж е загубил способността си да се учи, да създава нови връзки, да опитва нови комбинации, да твори: ние просто преставаме да изискваме това и се задоволяваме с познатото. Дори и от познатото стесняваме набора си, останалото оставяме да бъде забравено. С други думи - остаряваме.

Акцентираните психични състояния - тези, в които прекарваме (по навик и от мързел) по-голямата част от будния си живот стават толкова добре затвърдени, че вместо цял комплекс от сетивни възприятия, както в началото на процеса на заучаване, достатъчно е едно-единствено възприятие или дори само намек за възприятие и това отключва състоянието. Страхливецът най-вероятно изпитва страх. Завистникът - повечето време - завист. Фрустрираният - фрустрация. Импотентният - импотентност. И много вероятно - защото мозъкът ни е сложна машина - повторението не спира с едно състояние, а се проточва по веригата, в която едната халка заключва другата, тя - следващата и така всичките ни жизнени сили, целия ни живот.

Невро-лингвистичното програмиране (НЛП) не е терапия. NLP не се интересува от историята, която е създала дадените психични реалности, а от възможностите те да бъдат променени. НЛП е набор от инструменти, насочени изцяло към самия процес на възприемане, обработване и съхраняване на информацията. Ако мозъкът ни не го прави по начин, който сега е полезен за нас, можем да го научим на това сега. И това не е сложна и заплетена академична наука, а знание, което ни е дадено от рождение. Знание, което за съжаление лесно забравяме под тежестта на оловната верига на психичните състояния, затворени в килията на вече преживяното - някой път - до живот. Една присъда, от която е по силите ни да се помилваме.

Публикува се с разрешението на автора.
© Любомир Розенщайн

Още публикации за НЛП тук.

Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.