Отвъд ириса...

"Съвкуплението е състояние обратно на самосъхранението. В най-безвредната си, човешката си форма, съвкуплението се разиграва като пародия на покушението.
Да вземем богомолката - каква взривна хищност е стаила в себе си тази най-крехка и ласкава миниатюра на нежния пол, тази най-хладнокръвна и чудовищно ненаситна женска твар!
Тя сякаш се моли, но в действителност дебне, опаковала в богоугодна поза нрав на полова стръвница. Когато се разгони, тя става молитвено смирена, докато не я възкачи някой скитащ се наоколо мъжкар.
Сношава се грациозно, пестеливо и някак свенливо. Вие се и дебне да придойде семето. Малко преди изпразването да настъпи, тя отхапва и поглъща главата на мъжкаря. С това той бива освободен от инстинкта си за самосъхранение, от кастриращия страх пред разгонената женска. За да бъде пълноценно осеменяването, главата на осеменителя трябва да бъде откъсната и тялото му радикално осакатено.
Богомолката е най-нежната гилотина някога създадена. Предните й крака, с помощта на които тя обезглавява, наподобяват самоделни трион-закачалки. Погубва мълниеносно. Актът на убийството не се лови с просто човешко око. Има свръхзвуково ухо, в което кулминира нейната свръхестественост.
В инстинкта си мъжкарят подхожда към съвкуплението като към наложено му от нагона бедствено положение. Обезглавен, той не умира, а престава да бедства и полово укрепва, което стабилизира сношението. Гениталиите, пределно разпрегнати и неподопечни на никой мозък, тласкат остатъка от тялото към тотално изпразване. Безмозъчният богомолец е най-прецизното и безотказно полово бутало сътворено някога.
Веднъж заситена и оплодена, богомолката ще храни плода си с богатата на вещества глава на богомолеца, която тя, след като погълне, доволно дълго ще храносмила. Така осеменителят е безостатъчно усвоен в полза на семето."*


* Откъсът е от романа на Владислав Тодоров - "Дзифт".


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.