Жена - богиня

Тук искам да цитирам част от книга на съвременния руски писател Владимир Мегре. Пратиха ми днес този разказ и макар мотивът в него да е сантиментален и несъмнено познат, струва ми се, че е добре по-често да си го спомняме.

Жена - богиня

Живели някога на света един обикновен мъж и една обикновена жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал на фотьойла пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, готвела вечеря. Давала му вечерята и крещяла, че нищо не прави у дома, че печели малко…
Иван се раздразнил от вечните скандали на жена си. Но не й отговарял с грубост, само си мислел: “Самата тя е размъкната повлекана, а и изисквания има. Съвсем друга беше, когато се оженихме – красива, ласкава”.
Веднъж, когато жената с крясъци накарала Иван да изхвърли боклука, той, неохотно откъсвайки се от телевизора, отишъл на двора. Връщайки се, се спрял до вратата на дома си и мислено се обърнал към Бога:- Боже мой, Боже мой! Зле потръгна животът ми. Целия си живот трябва да пропилея с такава истерична и грозна жена? Та това не е живот, а адска мъка.
И изведнъж Иван чул тихия Божи глас.- Бих могъл да те спася от това нещастие, сине мой: да ти дам прекрасна богиня за жена, но когато съседите видят тази промяна, ще изпаднат в огромно изумление. Нека направим така: ще променям постепенно жена ти, ще вселя в нея дух на богиня и ще я правя постепенно по-красива. Но запомни – ако искаш да живееш с богиня, твоят живот трябва да стане достоен за богиня.
- Благодаря ти, Господи. Заради богиня, всеки мъж би променил живота си. Кажи ми само: кога ще започнеш да изменяш жена ми?- Ще я променя малко още сега. И с всяка минута ще я изменям към по-добро.
Прибрал се Иван у дома, седнал на фотьойла, взел вестник и включил отново телевизора. Но не му се чете, не му се гледа филм. Няма търпение да погледне – не се ли променя жена му поне малко. Той станал, отворил вратата на кухнята, опрял се на рамката на вратата и внимателно започнал да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете, останали след вечерята.
Елена веднага почувствала погледа и се обърнала към вратата. Погледите им се срещнали. Иван разглеждал жена си и си мислел: “Не, никакви промени не стават с жена ми”.Елена забелязвайки необичайното внимание на мъжа си и нищо не разбирайки, пооправила косите си, бузите й поруменели и попитала:- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?
Мъжът й не мислейки какво казва, произнесъл смутено:- Може ли да ти помогна да измиеш съдовете? Помислих си, защото…- Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо попитала удивената жена, сваляйки си престилката.- Аз вече ги измих.“Като че пред очите ми се променя - помислил си Иван - изведнъж стана по-хубава”.
И започнал да бърше съдовете. На другия ден след работа Иван се забързал с нетърпение към къщи. Нямал търпение да види как мърморещата му жена се превръщала в богиня.Дали вече има много от богинята у нея? А аз като преди съм си същият. За всеки случай ще купя цветя, за да не падна в очите на богинята.
Отворила се вратата на къщата и Иван застанал като омагьосан. Пред него стояла Елена с официална рокля, която самият той й бил купил преди година. С красива прическа и лента в косите. Той се объркал и неловко подал цветята, не откъсвайки поглед от Елена. Тя взела цветята, въздъхнала тихо, отпуснала ресници и се изчервила леко.
“Колко прекрасни са миглите на богинята! Колко кротък характер има тя! Каква необикновена е вътрешната й красота и външността й”. На свой ред се удивил Иван, като видял маса, с прибори от най-хубавия сервиз и две свещи на масата и две чаши, и храна, упойваща с божествен аромат.
Когато седнал на масата, жена му седнала срещу него, но веднага скочила отново, казвайки:- Извини ме, забравих да включа телевизора ти, а купих и нови вестници за теб.- Няма нужда от телевизор, а и не ми се четат вестници, в тях се повтаря все едно и също - отговорил Иван най-искрено - по-добре кажи как би искала да прекараш утре, нали е събота.
Съвсем объркана Елена попитала:- А ти?- Купих два билета за театър за нас. Но през деня, може би, ще се съгласиш да по обиколим магазините. След като ще ходим на театър, добре ще е да ти купим подходяща рокля.
Иван почти казал съкровените думи: “Рокля, достойна за богиня”, но се смутил, погледнал я отново и въздъхнал. Пред него на масата седяла богиня. Лицето й сияело от щастие, очите й блестели. Стаената й усмивка била леко въпросителна.
“О, господи, колко прекрасни са богините! А ако става все по-красива с всеки ден, ще успея ли аз да съм достоен за богинята? – мислил си Иван и изведнъж като мълния го пронизала мисълта: трябва да успея! Ще успея, след като богинята е до мен. Трябва да я попитам и помоля да роди дете от мен. Ще имаме дете с най-прекрасната богиня”.
За какво се замисли Иване? Или виждам вълнение по лицето ти? – попитала Елена мъжа си.Той седял развълнуван, не знаейки как да заговори за съкровеното. Та шега ли е да се моли богиня да роди дете от теб?! Такъв подарък Бог не му бил обещавал. Не знаел как да каже желанието си Иван, станал и почнал да подръпва покривката и промълвил, изчервявайки се:Не зная… Може ли… Но аз… исках да ти кажа… Отдавна… Искам да имаме дете, прекрасна богиньо.
Елена пристъпила към мъжа си. От изпълнените й с любов очи по зачервената й буза се стекла сълза. Тя сложила ръката си на рамото на Иван, опарила го с горещия си дъх. “Каква нощ! Какво утро! Какъв ден! О, колко прекрасен е животът с богиня!” - мислел си Иван, докато обличал за разходка втория си внук.

Не е изключено тази история да ти се стори твърде сантиментална. Но тя показва един широко известен факт – красотата е предимно в очите на гледащия. Така че, ако някога, някой човек е особен в твоите очи, струва си да опиташ и невероятното, за да си близо до него. Красотата е в близостта.


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече
тук.