Отвъд ириса...

Неотдавна, докато блуждаех из десетките отлежаващи за разглеждане блогове, попаднах на един интересен сайт, който привлече вниманието ми с необичайното си предназначение. Като че ли напоследък свързваме технологиите с крайно прагматични неща от рода на изпращане на оферта по имейл, целенасочено сърфиране из мрежата в търсене на определена информация, бърз контакт с близки и бизнес партньори или споделяне на снимки с приятели. По тази причина, а може би заради до голяма степен предпочитаната анонимност в интернет пространството истинската емоция рядко се изразява открито и не й се отдава голямо значение. Не и когато става дума за wefeelfine.org.
Ние сме добре.
Зареждате страницата wefeelfine.org и първото, което виждате, е голямо магентово сърце на черен фон, сякаш набързо надраскано с червило върху огледало. В него стои надписът We Feel Fine, a go сърцето има точка за категоричност. Следващото, което привлича погледа, е кратък обяснителен текст, който гласи An exploration of human emotion, in six movements*, nog който стоят имената на авторите на проекта - Джонатан Харис и Сеп Камвар. Тяхната основна идея е We Feel Fine да изследва емоционалността, която хората споделят. Ето защо от август 2005 г. насам We Feel Fine отсява споделените в стотици и хиляди блогове чувства - на всеки няколко минути системата на сайта „претърсва" последните блог постове за фрази, в които присъстват изразите I feel или I am feeling. Когато такава фраза бъде открита, системата записва изречението и установява какви са чувствата, изразени в изречението - тъга, щастие, депресия, гняв, радост. Повечето блогове са структурирани по стандартен начин, което позволява лесно да се определят полът, възрастта и местоположението на автора, както и да се установи какво е времето в района. Резултатът от тези записи е няколко милиона изразени човешки чувства и състояния, броят им нараства всеки ден с 15-20 хиляди и с минимални усилия се правят анализи. които отговарят на въпроси като: как се чувстват хората на Св. Валентин. какво чувстват жителите на Багдад. кой е най-щастливият или най-тъжният град в света. Системата, която стои зад проекта, се състои от безброй самоорганизирани частици, всяка от които всъщност представя пост на определен автор, а характеристиките на частиците - цвят, големина, форма и прозрачност, показват какви чувства са изразени в съответната публикация. При кликване върху частичката се появява цялото изречение, в което е споделена емоцията или фотографията към нея. „Емоционалните" частици щъкат хаотично из екрана, докато не изберете един от шестте начина за илюстриране (movements) на различен аспект от избрана извадка от населението, наречени Madness, Murmurs, Montage, Mobs. Metrics и Mounds.
Лудостта, наречена емоция
Ако решите да изследвате огромната база от данни на We Feel Fine, можете да се гмурнете в морето от емоции с помощта на We Feel Fine applet. При влизането в базата ще видите надпис. който гласи, че системата проверява за „емоционални" постове от последните няколко часа. след което на екрана се появяват хаотично движещи се цветни частички. Това е илюстрация на едно от шестте движения, наречено неслучайно Madness, защото малките цветни парченца - около 1500 на брой в този момент, изглеждат точно като полудели. Всяко парченце е чувство, кръглите са изречения, правоъгълните - снимка, движат се с различна бързина, която се забавя с приближаване на курсора. Madness движението е създадено като отражение на човешката природа. Погледнато отдалеч, то представлява огромен брой индивидуални частички в различен цвят и големина, летящи в различни посоки, в опит да изтъкне собствената си значимост. Почти като човешкото общество. видяно като от върха на небостъргач - хората търчат напред-назад, влизат и излизат от магазини, спират таксита, влюбват се, усмихват се или пък се опитват да се справят с поредната житейска криза. От това разстояние всеки от тях изглежда незначителен. Когато обаче избереш да се фокусираш над определена частица, тя става център на внимание и разкрива индивидуалност и дълбочина, която може да е дори стряскаща, сравнена с безразличието на птичия поглед. Разбира се, по всяко време можете да изберете и някое от останалите 5 „движения", всяко от които има своя собствена атрактивност в начина на представяне на информация.
Глокален поглед
Докато разглеждах Възможностите на сайта, се запитах каква може да е целта на едно такова изследване. В същността си необичайният проект We Feel Fine е произведение на изкуството, което се създава непрекъснато от хората, които са избрали да споделят чувство, емоция и състояние. Само допреди няколко години, когато хартиените дневници грижливо пазеха емоциите на собствениците си, едва ли някой си е представял, че споделеното може да достигне на другия край на земята, камо ли да служи за формиране на профили и изследвания. Think glocal. Или както казват създателите на We Feel Fine: „Надяваме се проектът да направи света да изглежда по-малък и да помага на хората да виждат красотата в ежедневните върхове и спадове на живота."
***
Създателите на проекта: Завършилият компютърни науки в Принстънския университет Джонатан Харис комбинира елементи от антропологията, визуалните изкуства и компютърните науки, за да създаде системи за изследване и обяснение на човешката природа. Негова разработка са проекти за човешката емоция и желание, модерната митология, науката, новините, анонимността и езика. Сеп Камвар е професор по компютърна математика в Станфордския университет и председател на Wildflower Capital. От 2003 до 2007 г. оглавява звеното за персонализация в Google. Основател е на Kaltix - компания, разработваща иновативни инструменти за търсене, придобита от Google през 2003 г.
***
Цветовете на чувствата
Към 200 от най-често срещаните чувства са зададени цветове, които кореспондират на емоцията. Чувството на щастие е яркожълто, тъжната негативна емоция е тъмносиня, гневът е червен, спокойните състояния са зелени.

*Публикацията е от последния брой на сп. HiComm от неделя, 13 юли 2008.
Авторът й е Александрина КАРАДЖОВА. Специални поздравления !


Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.