Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла жена и го помолила:
- Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.
- Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.
И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.
- Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.
Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:
- Е, научи ли вече всичко?
- Още не. – отговаряла тя.
Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата... И това се повтаряло – седмици, месеци, години...
Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:
- Научи ли вече всичко?
- Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.
Но старецът се усмихнал широко:
- Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!
- Как така? – учудила се жената.
- Ти разбра, че никога няма да притежаваш всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката...
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
"Човек съм тука и да бъда мога" (Фауст)
