Днес вниманието ми се спря на една интересна публикация, която малко ме върна назад във времето. Става въпрос за подготовката на кандидат студентските изпити, ученето в последния момент, лекото напрежение и притеснение от непознатото. Учех с надеждата,че съм разбрал какво се очаква от мен и имам реалната възможност да го постигна... Същото правят кандидатите и сега - интересуват се какво точно се иска от тях, за да го представят систематизирано и добре излято от паметта върху листа. Но по-важното е дали си задават накрая въпроса, който поставих за заглавие ? Къде интелигентността поставя разделителна линия между шаблона и мисълта, между пренесената и потърсената идея ? И коя ценност е по-горе в оценъчната скала на нашето образование ?
Вижте това. Една критична гледна точка, която е малко нападателна и крайна, но актуална и значима. Смятам себе си за средно интелигентен човек, който при това е минал през целия този процес, но, честно казано, половината от използваните цитати не ги разбрах. Може и да е от контекста, но нали именно кандидатите изваждат тези цитати, заучават ги и ги прилагат в нов контекст ? С цялото ми уважение към Валери Стефанов(от когото аз също съм учил) и подготвителите на помагала, но този начин на поднасяне на информация е повече от нелеп. Нужна е ясна и разбираема мисъл, която да приемеш и продължиш, а не сложно словосъчетание, което да сглобиш с треперещи ръце. Като чаркове на машина, които поставяш по схема и последователност, защото иначе се получава единствено пълен провал на замисленото. Всичко това изглежда грозно, неестествено и роботизирано.
И къде отива изначалният смисъл да се запознаем с големите личности на времето и да ги разберем, а не да копираме многобройните им критици.
Не пропускай да споделиш мнението си !!!
За мен то е от особено значение.
Научи повече тук.
Ясно е, нали ?
